flower crowns [BG TRANSLATION]

5

Септември 2019

Нормално ли беше да си толкова изтощен, че да плачеш през цялото време? Сангхуа се грижеше за майка си съвсем сам, трябваше да върши къшната работа, да ходи на училище, да се разправя с агенцията на медицинската сестра, която бе оставила майка му сама. На лицето му нямаше и следа от усмивка. Сега имаше само изморен му вид и тъмни кръгове под очите.

Въздъхна, когато влезе в класната стая и извади тетрадката си. Хвана химикалът си и тръгна да записва, когато гласът на учителя огласи помещението. "Часовете са отменени. Можете да си ходите."

Сърцето му пропусна удър. Значи трябваше да се прибере и да се увери, че майка му е добре? Сонгхуа въздъхна и започна да прибира нещата си. Момчето усети потупване по рамото и се обърна, за да види ухиленото изражение на Минги. "Какво ще правиш сега?"

Сонгхуа облиза устните си, бяха се напукали. "Имам работа, Минги."

По-високият изхъмка, минавайки с език по пиърсинга на устната си. "Ял ли си?"

Сонгхуа се сети за парчето кашкавал, което бе взел от хладилника на бързо. От доста време не се беше хранил нормално. Поклати глава засрамено, а Минги се засмя. "Хайде да отидем да хапнем някъде. Надолу по улицата има няколко заведения."

"Минги, аз не-"

"Аз черпя." Минги стана взимайки тетрадката си и грабвайки чантата на Сонгхуа. "Ако си искаш нещата, ще ме послвдваш до къщата за палачинки. "Ходил ли си там?"

"Преди... Доста време." Измърмори Сонгхуа. "Не съм ходил от... Ако съм честен, от както татко ни напусна."

"А това кога е станало?"

Сонгхуа се изчерви и погледна в краката си. "Когато бях на шест."

Минги повдигна вежда, поглеждайки към по-големия. "Е, ще променим това. Кога е следващият ти час?"

"В единадесет, защо?"

"Имаме достатъчно време, тогава."

Двамата стигнаха до колата на по-малкия, а Сонгхуа остана с отворена уста. "Уау, колата ти е много хубава!"

Минги се изкикоти. "Какво, да ти приличам на някой, който би карал стара кола?