flower crowns [BG TRANSLATION]

4

Следващият час по биология започна по същия начин. Минги седна на мястото си, изваждайки домашното си. Погледна красивият молив, трябваше ли да го върне? Вчера си бе купил обикновени моливи, така че най-вероятно трябваше да го върне обратно на Сонгхуа.

Мислейки си за него, блондинът влезе в стаята, бял венец красейки главата му. Прати срамежлива усмивка на Минги и седна на мястото си, изваждайки тетрадката си.

Минги взе молива в ръка и легна на чина, прокашкяйки се. Сонгхуа не се обърна и затова, по-високият отново прочисти гърло, бутвайки го по рамото. Сонгхуа се обърна, очите му разширявайки се, щом видя молива. Взе го и погледна към Минги, който се подсмихна.

"Вече имам моливи, можеш да си го вземеш." Каза тихо, но понеже в стаята бе шумно, Сонгхуа едва го чу. Той поклати глава и го остави на чина на Минги.

"Задръж го." Сонгхуа се усмихна срамежливо и се обърна.

Минги усети как бузите му пламват. Прехапвайки устна се обмена назад и пъхна молива между спиралата на тетрадката си. Това щеше да бъде моливът му за биология.

Часът мина и всички скоро прибираха нещата си, отправяйки се към следващите си часове. Преди Сонгхуа да излезе от стаята, Минги хвана ръката му спирайки го и карайки го да се изчерви. Сонг прехапа устна. "Имаш ли ъх... Имаш ли някакви планове за днес?"

"И-имам часове-"

"Кога свършват?"

"В три..." Сонгхуа преглътна, гледайки към земята. "Но трябва да се прибера вкъщи, защото... Имам работа."

Минги усети как сърцето му пропусна удър от неочаквания отказ, но бързо покри ситуацията, не искайки никой (още по-малко сладкото момче пред него) да разбере. Кимна. "Е, добре, просто ки беше любопитно. Имах нужда от някой, с който да уча за теста, ужасен ученик съм и се чудех дали искаш да бъдеш късметлията, който ще учи с мен?"

Сонгхуа се изкикоти, а Минги усети как коленете му омекват. Блондинът кимна. "Добре, можем да сме заедно до три, но после трябва са се прибера."

"И не можеш да правиш нищо след три?" Попита Минги, вдигайки веждата си, на която имаше пиърсинг.

"За съжаление не мога." Сонгхуа поглед часовника си и прехапа устна. "Трябва да влизам в час. Да се видим в петък?"