Мисията! - 2 Глава

19 5 0
                                    

***

Това беше първото ми препятствие за живота ни, откакто започна всичко това.

___________________________________

Излязох от стаята, в която аз и Ямада се укривахме. В момента съм се запътил към първата дестинация, а именно стая 03. Нямаше никакъв проблем, докато ходех до там. Нито чудовището ме забелязаха, нито имаше други мини чудовища, които могат да ме нападнат. Влязох в стаята и тя беше отвратителна. Всичко бе разхвърляни, навсякъде имаше кръв и тела.... Не можех да издържа да бъда в тази стая повече. Набързо взех материалите, които ни трябват и изчезнах от там.
Запътих се към следваща стая { стая 04 }. Този път тя беше по-подредена и имаше по-малко кръв по стените. Нямаше тела и можех да взема нещата по-бързо. И така отидох в стая номер 05..... Там обаче видях нещо, което не исках да виждам..... А именно как мини чудовище ядеше някакво момиче.... Тя пищеше много силно, а аз се бях вцепенен! Не знаех какво да правя... След секунди видях как вратът и се смачка ( стана на кайма ) от захапката на чудовището... Беше отвратително и страшно. То ме забеляза и тръгна към мен. Аз опитах да изляза от стаята, но НЕ ПОМРЪДНАХ! Бях като статуя.... То се приближаваше бавно към мен.... Тогава видях една дълга и метална пръчка до вратата.... С всички сили накарах ръката ми да мръдне, взех я и я разчупих на две. Чудовището вече беше над мен.... Аз забих и двете пръчки в очите на нещото.... То започна да вика, сякаш се опитва да доведе онова грамадно чудо в стаята! Взех металните пръчки от очите му и започнах да ги забивам в него, и после пак ги изважда, и продължи да правя това, докато накрая то не млъкна. Целия треперех и въздишах.... Паднах на пода и видях ръцете ми в кръвта на този мутант ( демек чудовище ) .... Виждането ми се замъгли... Бях уплашен, и то много... След сигурно половин час седене и тежко въздишане, си вдигнах главата и тръгнах към другата стая. Това беше последната стая..... Складът..... Там беше всичко нужно за да се отървем от грамадното нещо! Едва ли онези метални пръчки щяха да помогнат с нещо... Ако се има предвид че то е 2/3 пъти по-голямо от него и 10 пъти по-широко и силни.... Мисля....
Отидох до склада.... Срещу мен бе спящото чудовище. Опитах се да отворя килера възможно най-тихо за да не го събудя и да ме убие. Успях да отворя вратата и влезнах вътре успешно. Затворих леко вратата, а вътре в склада беше пълно с толкова много оръжия! Беше сякаш съм в някакъв магазин за оръжия! Това беше страхотно и перфектно!
Награбих възможно най-много оръжие и ги пъхнах в раницата си. След което излязох от склада и онова нещо все още спеше..... Късметът е на моята страна!
Запътих се към стаята, където е Ямада. Ходих леко и безшумно.... Най-накрая стигнах до стаята. Бях пред нея, но когато се опитах да вляза вратата беше затворена! Извадих телефона си от вътрешния джоб на якето ми. Започнах да му пиша...

The End Where stories live. Discover now