The End

4 Глава

В момента сме 10.06.2145 година. Мина ли са 2 дни, откакто всичко започна. С Ямада избягахме от училище и сега се намираме в неговата къща. Той там намери родителите си мъртви. Не знаеше дали Серем е жива, или не. Никой от нас не знаеше. Сега бяхме двамата в капан, не на училището, а на живота. Беше ни страх от реалността, но тъй като сме двама, ще си имаме компания. Това беше един от най-тежките ни дни до сега и се с правихме. Засега!

________________________

Минаха два дена откакто аз и Ямада сме в къщата му. Все още не знаем нищо за сестра му, но той е наистина напрегнат и затова решихме днес да тръгнем и да я потърсим! Кой знае, може и да я намерим жива и невредима.
В момента правих закуска, защото беше 7:24 часа, а и Ямада не може да готви, затова останах аз да готвя. "Страхотна работа е това."
След като закуската стана готова, отидох да извикан Ямада. Той се бе плюс Ал на леглото си, гледайки към тавана.
- Ще ядеш ли или не? - попитах аз, подпирайки се на отворената му врата.
- Ще ям! Няма как без храна!!! - извика той, като си бе по вдигнал главата за да ме види.
- Добре, тогава слизай или ще изям и твоята закуска!
- Не! Чакай!!! - стана набързо от леглото и се затича към кухнята.
Ако се чудите какво стана с телата на родителите на Ямада... Еми.... Аз и Ямада ги погребахме на мястото, където неговите родители са се оженили.

*след 38 минути*

- Добре, Тсубаса-чан! Айде да се оправяме и да тръгваме!!! - заповяда Ямада.
- Първо, не ме наричай така! И второ аз вече съм готов, и те чакам!
- Добре, шефе! - отговори ми тъй нагло той, докато се оправяше. - Да тръгваме, аз вече съм готов!
- Добре. Първо виж през прозореца колко чудовища има и пос-----
- Знам какво да правя, Тсубаса.... Просто се отмести. - зареди Ямада. След това аз се отместих и той погледна през прозореца. На вън имаше само 3 малки чудовища и 1 средно чудовище. Ще е лесно да им избягаме. Те са бързи, но слепи и леко глухи, тоест ако не издава е много шум ще им се изплъзнем.
След още две поглеждания ние тръгнахме. Те гледаха към нещо друго, но не и нас. Ямада намери някакъв камък на обратната посока, след което те се запътих натам, а ние тръгнахме да бягаме. След може би 3 часа тичане, ние стигнахме дестинацията си, а именно училището на Серем. Тя учи в различно училище от нас. Тръгнахме да търсим из училището ѝ, но без следа, докато не влязох е в дирекцията. Аз и Ямада претърсихме кабинета, и видяхме сценорасписа на заминаване, и места които ще посетът. Най-близкото бе музеят за науки в другия край на града. Когато видя това Ямада той се запътил към изхода на училището, а аз го последвах.
По пътя на там не беше лесно. Имаше адски много чудовища и някакви странни надписи от кръв..... Беше плашещо! Сякаш бях във филм на ужасите! (╥﹏╥)
Мислех, че ще умрем на всяка една минута, но за щастие аз съм с Ямада, който по случайност е тренирал бокс и е милион пъти по-добър от мен в спорта.
След около 5 до 6 часа бягане ( уф, ще умра ) ние бяхме пред музея. Влязох е в него и гледката не беше хубава, не че някъде бе хубава, но...... Започнахме да се оглеждам, след което усетих някаква ръка да ме бъда по рамото. Това беше Ямада. Той ми насочи погледа към горните етажи в знак "нека проверим там". Аз кимнах в знак на съгласие и тръгнахме нагоре.
На вторият етаж беше по..... Спокойно? Не знам точно как да го опиша, но самата атмосфера беше много по различна от обикновено. Беше някак си приятна. Да се надяваме тук да е Серем.
- Псттт! Тсубаса...... - шептейки ме извика Ямада. - Там има някой!
- Какво?! Сигурен??? - попитах доста учуден аз.
- Да! Чух гласове!
Какъв слух има тоя???! Да не би да е слон или нещо такова?! Как ги е чул?! Аз нищо не чух..... Страхотноооо -_-
- Аз ще питам дали има някой там! Ти стой тук, ясно? - заповяда ми Ямада..... Вече ми е шеф значи.... Яз наистина станах безполезен
- Ей, имали някого там? Аз съм Ямада Ямамото! Не съм чудовище! - леко се викна Ямада, за да може те да го чуят.
- Какво искаш от нас? - чу се на какъв женски глас
Да бе! Вярно е, че е чул нещо! Леле..... Той има егати и слуха!
- Търся по-малката си сестра! Тя се казва Серем, Серем Ямамото! - каза той на онова... Момиче?
- Н-наистина.....? Стой там!!! - разповядва се тя и тръгна към нас.
Вече беше пред Ямада, а аз бях малко по-назад. Не можах да чуя за какво си говорят, но после ще питам Ямада.
- Ей, Тсубаса!!! Серем е тук! Идвай!! - развива се щастливо той. Аз бях доста радостен. Най-накрая той ще се успокои и Серем е наред.... Това е добре. Тръгнах към него.
- А, да. Тсубаса, това е Аями Хиками. Съученичка е на Серем. - обясни ми той.
- Здравей! Приятно ми е! - усмихна ми се тя, но аз не я поздравих и не и дадох отговор.
- Аааа, не тъжи! Той винаги е така! Просто все още не се познавате.... Затова
- Ол.. Добре. Както и да е, елате ще ви заведа при другите.
- Благодаря ти Хиками-сан.
- Няма за какво. И също може да ме наричаш Аями.
- О... Добре тогава, Аями. - подхили се той. Сигурен съм че и е разтопи сърцето и тя сега го харесва. Така става с всички момиче, с които е говорил преди..... А тя вече се изчерви. Страхотнооо
Вече ходим от 2 минути, толкова ли е далеч тяхната база или там каквото е.
- Пристигнахме! - каза Аями Хикими.... Това беше бързо. Трябва по-често да правя така.
- К-къде е Серем? - попита притеснено той.
- Тя е ето там - и така тя посочи Серем.
- С..... СЕРЕМ!!!
Тя се обърна и огромна усмивка се показа на лицето ѝ.
- Онииииии-саааааааааан ( батко )! - извика тя и се затича в прегръдките на Ямада. Колко сладко.
- Сеееереееееемммм....... Знаеш ли колко ми липсваше и се притеснява за теб?! Имах чувството, че ще умра!
- Иииии аз така! Не знаех дали си жив, или не, дори отоса ( татко ) и окаса ( майка ) не знаех как са! Ти видя ли ги? - с този въпрос лицето на Ямада почерня и тя се досети какво означава това. - Ол.... Няма нищо! Поне ти си жив!
След което се прегръща ха още. Те наистина са много сладки брат и сестра!
След 10 минути се отделиха един от друг и Серем ме забеляза.
- Тс-тс-тс-тсубасааааааа! И ти си тук?! Защо не дойде по-рано при нас?! - каза с усмивка тя, след което прегърна и мен, а очите на Ямада изглежда ха сякаш гледам право към ада..... Той е много по-страшен от чудовищата, когато става дума за сестра му. - Радвам се, че си тук.
- А..... И... И аз се радвам, че си добре, Серем. - казах тихо, но с топла усмивка аз.

И така, ние се видяхме отново със Серем. Всичко беше прекрасно, въпреки че сега съм с нови хора, но нищо. Всичко за момента е прекрасно!

______________________

Серем Ямамото:

Аями Химики: