The End

Нещо Неочаквано - 3 Глава

Сега ние двамата сме отбор. На 09.06.2145г. Ние ще убием първото ни чудовище заедно.... Ще се махнем от това училище и то невредими.......

*
*
*
*
*
*
*
*

Или поне така се мислехме.....

_______________________________

В момента аз и Ямада сме в коридора, и наближаваме чудовището. Дръпнах Ямада за рамото и се доближи до ухото му.
- Добре, ето и плана. Ти ще го разсейваш, докато аз на местя оръжието и го гръмна в главата с него. - казах тихо, но много сериозно.... Може би даже прекалено сериозно.
- Много добър план, няма що.... Ти сериозно ли?! Та това нещо ще ме убие! Ти виждаш колко е голямо!!! - започна да вика шепнешком Ямада.... И определено ми се ядоса.
- Добре... По-добри идеи... Ти си най-силния, бързия и дразнещ от нас.... Няма по-добър от теб. Мислиш ли, че аз мога да го разсейвам за дълго време, или ти да наместиш оръжието и са го уцелиш в главата, аа?
- Имаш право, но... Ти си МНОГО по-дразнещ от мен.
- Сериозно ли, Ямада? Сериозно ли? - погледнах го сякаш някой ми казва, че съм изкарал 10000 йени от лотарията. - Не това е важното в момента!
- Ами кое?!.... Чакай.... Да... Чудовището
- Ти си пулен идиот! А сега отивай!!!
- Добре де, добре. Но да сложиш оръжието и да го уцелиш право в шибаната му тиква!
- Ясно... А сега тръгвай!!!
- Пожелай ми късмет!
И така Ямада отиде до чудовището.
Той си пое въздух и започна да крещи и са псува чудовището.
- ЕЙ, ТЪПАКО! ЕЛА И МЕ ХВАНИ, МА.... ОВЦА ПРОБИТА!!! - след което тръгна да бяга към другия край на коридора.
Имам по-малко от 5 минути да го убия, иначе Ямада ще умре.
Започнах да оправям устройството за убиване.... Трябва ха ми не повече от 60 секунди.
*1 минута по-късно*
Добре всичко е готово. Остава само Ямада да се махне оттам.
- Ой! Тсубаса! Готов ли си?! - развива се Ямада от другия край на коридора, като чудовището беше пред него.
- Да! Махай се оттам!!!
- Ясно, шефе!
Ямада тръгна да бяга към чудовището и мина под краката му. Дойде до мен и застана зад оръжието.
- Добре, след 3, 2, 1! Стрелям!!!
Нещото от сорта на куршум се изстреля право в главата на чудовището.... И естествено, че нашето оръжие стана на гъз след само един изстрел. Имаше адски много грамова мощ вътре в него, така че беше нормално да има само 1 изстрел преди да се разруши. Онова голямо нещо падна на земята и спря да се движи. Това беше нашия шанс с Ямада да избягаме оттук.
- Бързо, Тсубаса.... Да се махаме оттук!!! - развила се Ямада и тръгна към изхода [ аварийния изход ].
Аз тръгнах след него... С всички сили Ямада се опита да отвори вратата и след около 7-8 минути успя да я отвори. Набързо тръгнахме да слизам по стълбите. И след 4 етажа стълби, стигнахме до паркинга [ това е там, докъдето води аварийния изход. Паркинга се намира зад училището. ]. Отидохме при колите и пробвахме ключа, който имахме. Нито едно от колите не издаде знам, че тя е колата, която търсим. Беше загубена кауза. Затова решихме и тръгнахме към портата на училището. Тичахме много, за да стигнем до нея, без да ни забележат много чудовища. Когато пристигнахме до портата, видяхме нещо страшно.... Всички чудовища се бяха струпали около нея. И отвън, и отвътре. Аз и Ямада бяхме прецакани.... И то много. Той ме погледна, грабна ми ръката и тръгнахме към другата страна на училището. Той знаеше, че аз не мога да тичам бързо, затова ме вдигна и ме носеше на конче. Изглеждаме като гей двойка и аз исках просто онези чудовища да ме убият.
След около 10 минути тичане стигнахме до другата порта и там нямаше нито едно чудовище... Беше много странно. Започнах да се питам защо там имаше толкова много чудовища от едната страна на училището, а от другата няма?
- Тсубаса, ти си първи. - каза Ямада, като премахна тишината.
- Първи?
- Ти си първи да прескочи оградата глупчо!
- Не ми виках глупчо, по-умен съм от теб. И защо аз да съм първи.
- Ти си по-лек от мен и ще ми е много лесно да те прехвърля от другата страна на оградата.
- Щом казваш.
Ямада ме хвана и ме метна от другата страна. След което той тръгна да прескача, но един голям камък [ може би беше стена или нещо такова ] мина над оградата и за малко не уби Ямада. Нещото, което метна този камък беше чудовището, което убих е с Ямада... Или поне така си мислихме.
- Ямада! Бързо прескачай!!!! - разкрещях се аз.
- Не е нужно да ми казваш.
Ямада набързо прескочи и тръгнахме да бяга е към центъра на града. Най-лошата част е, че голямото чудовище но следеше, а и имаше малки и средни чудовища наоколо. Бягахме с всичко сили и стигнахме до метро станцията. Слезнахме надолу и Тичахме по релсите. Стигнахме до Шучуджи [ това е една от спирките ]. Оттам вървим към дома на Ямада, който е на 10 или 15 минути пеша от нашето местонахождение.
След като бяхме вече пред къщата на Ямада, влязохме вътре и барикадирахме цялата къща. Започнахме да дишане тежко. След всичкото това бягане е нормално. Аз проверих от прозорците, дали онези неща, които ни седяха са тук и те не бяха. Отдъхнах си.
- Хей, Тсубаса.
- Да?
- Ти си гении.
- ??? Какво имаш предвид?
- Защото ти направи онова оръжие, успяхме да забравим чудовището и да се измъкнем.
- Но то не проработи и не го уби. В момента ни преследва и рано, или късно ще ни намери и убие.
- Можем да направим второ.
- Няма как. Все пак, за да намерим онези неща ще ни отнеме повече от няколко часа.
- Какво имаш предвид???
- Нещата, които взех са много рядко материали. И за да ги намерим ще ни трябват сигурно няколко години.
- Тогава сме загазили?
- Да... Донякъде
- Е това е вече просто "прекрасно".
- Знам, но важното е, че вече не сме в училище, където има 50000 чудовища, а у вас, където сме само и без чудовища.
- Да.... И даже можем да се изкъпем.
И двамата започнахме да се хилим. Знаехме, че вече сме в безопасност и, че никой от нас не умря. Това беше много добро нещо в нашата ситуация.
- Тсубаса, аз ще отида и ще взема нещо за ядене от хладилника. Какво искаш като за напитка?
- Имате ли кола?
- Мисля, че да.
- Тогава искам една, моля.
- Добре.
- Благодаря ти, Ямада
- Няма за какво, братле.

Единственото нещо, което ме притеснява е, че все още не знам причината за поведението на чудовищата. Дали е защото онзи грамаден изрод е техен водач, или имат някакъв интелигентно [ поне 50 айкю ]? Или някой ги командва, без онзи изрод да е намесен? Вече и аз не знам, и колкото повече мисля, толкова по-трудно е да разбера какво се случва. По-добре да спра да мисля за това или ще се побъркам. Но, защо Ямада се бави толкова.
- Ей, Ямада? Защо се бавиш толкова? - започнах да правя бавни крачки към кухнята. - Ямада, в кухнята ли си?
Бях пред кухнята и видях Ямада да стои прав.
- Ето къде си, Ямада. Защо не ми отго-----варяш?
Това, което и двамата видяхме беше ужасно, особено за Ямада.
- Ямада? Ей...... ЯМАДА Отговори МИ!!! ЯМАДА!!!!!!
- Тсубаса... Защо... Защо?
- Ей, Ямада погледни ме... Да се махаме от кухнята.
- Родителите ми... Те... Те.... Те са.... МЪРТВИ.
Това беше много трудно за Ямада... Сигурен съм. Дори и да е веселяк, ако засяга семейството му, той не се въздържа от чувствата си.
- Къде е Серем? ... Тя трябва да е тук.... Серем? Къде си отговори ми? Серем?! - започна да вика и да претърсва из цялата къща за Серем.
[ Серем е по-малката сестричка на Ямада и, ако и тя е.... Знаете какво, Ямада няма да ли е да продължи. ]
- Серем?! Къде си?! Серем!
- Ямада! - хванах го за ръката.
- Тсубаса, Серем.... Тя..
- Ямада успокой се... Тя е жива! Забравили, че е на екскурзия в друг град!
- А... Да.... Наистина беше така.
- Добре, вече си спокоен. Сега ме слушай! Ние двамата сме единствените оцелели ( може би ). Ако се предадеш сега и двамата умираме. Ти знаеш, че можеш без мен, но аз не мога. Нито съм силен, нито бърз. Затова и сме екип! Ясно? Не се побърквай, okey? Ние сме заедно, до край.... Затова се дръж в ръце.
- Имаш право... Благодаря ти, Тсубаса.
- Няма за какво. - усмихна се леко аз.
Дори и да знаехме, че Серем не е в града, ние не бяхме сигурни дали е жива, или не. За Ямада сигурно е ужасно, но няма какво да направим. Единственото нещо, което можехме да правим е да вярваме в Серем.

В момента сме 10.06.2145 година. Мина ли са 2 дни, откакто всичко започна. С Ямада избягахме от училище и сега се намираме в неговата къща. Той там намери родителите си мъртви. Не знаеше дали Серем е жива, или не. Никой от нас не знаеше. Сега бяхме двамата в капан, не на училището, а на живота. Беше ни страх от реалността, но тъй като сме двама, ще си имаме компания. Това беше един от най-тежките ни дни до сега и се с правихме. Засега!

____________________________

Авторката:
Ей, хора! Ето я и трета глава. Надявам ви да я харесвате... Ако да, знаете какво да правите! Ако е не, ми кажете какво не ви харесва и ще се опитам да го променя занапред.
Е, това е всичко от мен!
До следващата глава!!! ❤️

Още нещо.... Подкрепете най-добрата ми приятелка, с нейната bts история! Тя се казва Elist9 и историята и се казва "Привличане". Ще го оценя, ако го направите!
И отново.... Чао мои хора! Обичам си ви!!! ❤️ ❤️ ❤️ ❤️ (≧◡≦) ♡