Sunset In Miami/Залезът в Маями

Глава първа, част първа

Аз съм най-обикновено момче на 16години. Живея в малък град близо до щата ел дорадо, Америка.
Нашите са разведени от 5години, а сега майка ми си намери приятел по интернет.... странно, а? Когато влязох в гимназията, целият ми живот тръгна надолу. Всички в градчето се познаваме, което не може да ти помогне за ново начало в новото училище. На практика- аз съм просто с нови учители.
Винаги съм бил едно от "тихите" момчета в класа, но този път нещата загрубяха. Първите месеци всичко вървеше по план. Никой не ме забелязваше, съответно нямах и никакви проблеми с никого. Но един ден, докато бягах към класната стая, се блъснах в момче, една глава над мен.
-Внимавай къде ходиш, дрисльо. Ако това се повтори няма да можеш да ходиш повече, ясно ли ти е?
Аз, както винаги никога не си поплювам, и му отвърнах с
- Ти вземи отслабни, че заемаш целия коридор.
Той се разгневи много, чак почервеня, беше като същински дявол, или домат, не знам как да го упрелича.
Прибрах се у нас, след същия ден в училище. Майка ми, както винаги ме пита :
- Как мина деня ти?
Аз винаги отговарям с
-Нищо особено, имаме ли вечеря, гладен съм.
-Да, в хладилника има, сипи си.
Облизвайки се, тръгнах към хладилника, който беше в другия край на стаята. Усещах, че нещо не е наред, когато отворих хладилника, видях едни от най-любимите храни, което беше рядкост, все пак, не всеки ден може да се готви лазаня. Попитах я
-Сигурна ли си, че всичко е наред, това тук ми прилича на бомба със закаснител?
-Да, всимко е наред.
Каза нервно, прехвърляйки кичур от косата си, оглеждаше се нервно и не правеше очен контакт с мен, което е необикновено, защото ме е учила, че 60% от комуникацията между хората, е чрез очите. Те разкриват всичко.
Вечеряхме по-тихо от обикновеното, тя беше доста замислена.
-Какво ти има, всичко наред ли е? Питах я, бях сигурен, че няма да ми каже и ще ме излъже.
-Да, всичко е окей.
Отвърна, отново нервно и без очен контакт, тук определено нещо не е наред.
-Добре, щом казваш.
Тя определено криеше нещо от мен, но точно в момента не ми се занимаваше с нея. Качих се в стаята си, съблякох се и започнах с дневната доза тренировки. Докато тренирах, телефонът ми извибрира, нещо, което не се случва често.
Някой ми беше препратил публикация, която ме втрещи и ме накара да замръзна на мястото си.

**
Хей хора, това е първото ми творение, та ще се радвам да знам какво мислите. Не знам дали ще има график на качване, по-скоро ще го правя, когато ми дойде музата
Лека Вечер!!!
**