Sunset In Miami/Залезът в Маями

Глава1-част3

По пътя към училище си цъках на телефона, като отново получих съобщение от въпросния господин Х. Честно казано, не исках да го отварям, затова изкючих телефона
си и го прибрах в задния джоб. Когато пристигнах в училище, мина поредната проверка на входа за униформа. Бягах до 5-тия етаж, отворих вратата на класната стая и бях посрещнат от най-големия дявол в цялото училище, а именно госпожата по химия- Матенбърг, с най-отвратителната фамилия на света
-Извинявайте за закъснението, госпожо Матенбърг....
Тя отговори със:
-И за какво точно съжаляваш, може би, че ми прекъсна часа и работния процес, можеш да си тръгнеш, имаш забележка и отсъствие.
Тази жена ще я одуша. Не стига, че ме преследват, а и тази, която се е помислила за много голяма, да ме гони.
-С цялото ми уважение, но не смятам, че сте права, закъснях с 5минути за Вашия час, трябва да ми пишете 1/2 и това, че влязох в стаята поради закъснетие не означава, че съм прекъснал рацотния Ви процес.
Тя ме погледна и ми каза:
- В междучасието идваш с мен.
Аз бях на прага да я метна от прозореца, но се сдържах и й казах:
-Няма проблем, принцесо
Обърнах се и тряснах вратата.
Излязох от училище и отидох да ям, като последва 30минуген разговор с продавачката защо да не убивам госпожата ми или да си тръгна от училище. Влязох в училище, намерих госпожата фръц и й казах:
-Къде ще ходим, госпожо?
Тя студено и без емоция ми отвърта:
-Аз-никъде. Ти, охооо, ти отиваш в кабинета на директора.
Тази жена имаше ли различно изражение освен на "оо, ела и ми забии един". Щях да я наритам.
*

Хей хораа, тази глава е малко скучно, но скоро идва най-яката част от книгата, следете я и благодаря на всеки, който цени труда ми.

*