На клипа се виждаше как вървя към вкъщи, въпросният човек, който е заснел това вече е наясно къде живея. Телефонът светеше и светлината се отразяваше в очите ми, прекалено бях изплашен, за да мръдна. Имаше някой, който ме следеше. Плъзнах пръста си по екрана и прибрах телефона си в задния джоб на дънките. Определено имах нужда да си оттърся главата от тези мисли и от факта, че господин Х е по петите ми. Махнах тениската си и разроших къдравата си коса, оставяйки я да се разпръсне по лицето ми. Влязох в банята и си направих гореща вана. След като излязох от банята се облякох и слязох долу, за да си взема нещо сладко. Беше тъмно, което означаваше, че майка ми вече спи. Колко ли е часът? Взех си телефона и вадях, че е станало 2:15, не разбрах кога е минало това време, качих се, облякох си пижамата и легнах да спя. Господин Х мъчеше ума ми и не можех да мисля за нищо друго, освен за това, че някой може в момента да ме гледа, въпреки че съм дръпнал завесите. Най-накрая, към 4:00 съм заспал.
Събудих се от продължителната вибрация на телефона ми, която игнорирах в продължение на 15минути. Погледнах в малкия екран, изчаквайки очите ми да свикнат със светлината. Дигиталния часовник мигаше в червено 10:30, което означаваше, че съм закъснял доста, което не е добре. Станах и по най-скорострелния начин си измих зъбите, облякох си ризата, вратовръзката, взех си раницата и тръгнах.
*
Здравейте, хора
Доста добре сте реагирали с първата част, надявам се и тази да ви хареса.
До следващия път
*
YOU ARE READING
Sunset In Miami/Залезът в Маями
Teen FictionЗдравейте, може би ме познавате, а може би не. Аз съм Дил, или Дилан, и до скоро бях най-големия загубеняк в града, но, както хората казват, в живота винаги има обрат.
