L̶O̶V̶E̶ S̶O̶N̶G̶ |ʏᴜᴛᴀᴇ| [завършена✓]

4

След като два от часовете свършиха Дойонг беше решил да отиде до тоалетната.
Вече беше вътре но точно когато щеше да отвори вратата на една от кабинките някой го хвана и го залепи за стената.

Той се изненада от това и подскочи от страх.

Не разпозна кой беше човека и започна да се бори и опитва да се измъкне.
Разкрещя се а непознатия запуши устата му с ръка.

-Ако не се дърпаш ще приключим по бързо.-каза спокойно човека.

Дойонг имаше късмет защото точно тогава някакъв ученик влезе в тоалетната.

След като ги видя ученика се втурна и издърпа непознатия събаряйки го на земята и започвайки да го налага с юмруци в лицето.
Щом Дойонг разпозна кой беше спасителя му се втурна за да спре Джехюн който биеше с все сила непознатия.

-Джехюн,спри!-каза Дойонг хващайки го и махайки го от полуприпадналия човек.

Дже хвана ръката на вече плачещия Дойонг и го изкара от тоалетните и след това от училището.
Отидоха в близкия парк и се настаниха на една пейка.

Джехюн обхвана лицето на Дойонг в шепи и го попита.

-Добре ли си?Какво ти направи онзи?-говореше с разтревожен глас Дже.

-Н-нищо.-отговори тъмнокосия.
-Благодаря ти, Джехюн.

Джехюн гушна плачещия Дойонг,а от своя страна Дойонг отвърна без да се и замисля.

-Стига си плакал.Успокой се,зайо.-успокояваше го Дже докато галеше гърба му с едната си ръка.

Щом чу как го беше нарекъл Джехюн, Дойонг веднага се изчерви.
Останаха гушнати така още малко докато Дойонг не се успокои.

След това се върнаха отново в училищната сграда.

Веднага щом видяха приятеля си и Джехюн да идват към училището,Юта и Тен се втурнаха към тях.

Дойонг остави спасителя си и отиде при тях.

-Какво стана?!Търсихме те на всякъде!-каза Юта а по гласа му можеше да се разбере колко беше се притеснил

-Елате да седнем някъде и ще ви разкажа.-каза почти доловимо Дойонг.

Тримата влязоха в училище насочвайки се към столовата.

Те си взеха по парче пица и кенче кола.
Седнаха на една маса в дъното за да не ги чува никой.