L̶O̶V̶E̶ S̶O̶N̶G̶ |ʏᴜᴛᴀᴇ| [завършена✓]

7

Те пристигнаха в къщата на Тейонг.
Все още бяха хванати за ръце.
След като влязоха в голямата къща Юта побърза да се качи на втория етаж и да влезне в стаята на Те.
Тейонг го последва.

Когато влезе в стаята му видя Юта седнал на леглото му и покрил с ръце лицето си.
Те седна до него и заговори.

-Добре ли си?Лошо ли ти е?Кажи ако искаш нещо.-каза загрижено той.

-Добре съм.-отвърна едва доловимо японеца.

-Легни на леглото.-каза му Те.

Без да се съпротивлява Накамото изпълни казаното от него и легна на леглото.

Отпусна се и затвори очи.

-Много ме боли глава.-простена (нз дали тва е правилната дума и дали не звучи малко грешно)

Тейонг се изправи и преди да излезне от стаята каза.
-След малко се връщам.

Той излезе и се запъти към първия етаж.
Влезе в кухнята и отвори един от горните шкафове.
Взе кутийка с хапчета за главоболие и се върна обратно в стаята си.

Седна на леглото и се надвеси над лежащия Юта,побутвайки го леко.
Юта се обърна и го погледна.

-Вземи.-каза Те и му подаде кутийката.

Пресегна се на нощното шкафче,там беше оставена кана с вода и чаша.
Той ги взе и напълни чашата до половината.
След това я подаде на момчето до него.
Юта лапна хапчето и отпи от водата.

Колко си красив докато пиеш вода.
-помисли си Те.

Юта изпи хапчето,остави чашата на шкафчето до него и отново легна.

-Поспи.-каза Тейонг и придърпа завивката покривайки тялото на Накамото.

След 15 минути Юта беше вече заспал.

Беше се обърнал с лице към Те,и сега той го гледаше как спи.

Той се пресегна и погали съвсем леко бузата на Юта.
Трябваше да бъде внимателен за да не го събуди.
Той се приближи към японеца.
Вгледа се в прекрасното лице на заспалото момче до него.
Беше толкова красив докато спеше.
Забеляза,че очите му бяха подути и червени от плача.
Погали гладката му коса.
Вплете леко пръсти в нея.
След това и той легна и се отпусна,а след десет минути вече спеше.

14:10
Часовете бяха приключили и сега
Тен, Дойонг,Джони и Джехюн излизаха от училище.
-Къде са Юта и Тейонг?-попита Дойонг осъзнавайки че те не бяха с  тях.