Град на мъдрост

Глава 3

Думите на прецедателя, се повтарят в главата ми, отново и отново, докато вървя по прашната улица на път за вкъщи

Кера се бе затичала към тях в момента в,който екраните отново станаха черни,аз обаче постоях още малко свила се на кълбо на тротоара преди да поема към нас.

Тъкмо завивам,по една от по-тесните улички,когато екраните отново светват.Този път на тях се появавя някакво момче най-много 2-3 години по-голямо от мен,незнам кой е,но не е на добре,че се появавя той,а не прецедателя.

Момчето започва да говори,отнема доста време на думите му да стигнат до мен,но те са още по-ужасяващи от предния път.

-Дълги години,нашата нация е знаела само мир,но сега сме изправени пред ръба на война,след дълго обмисляне от моя страна и от тази на сената,дали да споделим това с вас,найнакрая взехме решение,че не трябва да ви държим в неведение. Кралят е мъртъв,беше убит от бунтовниците от Града на Мъдростта миналата вечер.Днес след съветите,който ще се проведат в всички градове освен тези на Мъдростта и на Саможертвата,ще бъде коронясан новия крал.

Екранът се връща към черното отпреди,но сега то не носи успокоението но спокойствието,а страха на неизвестността.

В къщите,около мен се надигат викове.Викове,който могат само да принадлежат на ядосани,изплашени хора,преди да се усетя бягам с всичка сила,надявайки се родителите ми да не са забелязали отсъствието ми.

                                                                     ∞∞∞∞

За моя радост,родителите ми незабелязват,как се вмъквам вкъщата през малкия прозорец на стаята ми.Твърде са заети да обмислят новините,който за чули преди броени минути.

Тъкмо съм се преоблякла и пъхнала в леглото,когато ги чувам да си говорят пред вратата.Чувам само части от разговора,сякаш ту идват на тук,ту се отдалечават.

-Трябва да я събудим…на скъпи…

-Правилата….

-…ами ако…грешка…на чия страна сме?

Тези думи ми карат да замръзна „На чия страна сме?На ничия разбира се,ние не воюваме…”

Но,разбира се това не е вярно,два от най-богатите града водят война по между си,кралят е мъртъв,а като нищо утре Съвети можеха да обявят война.

Отнеса в мисли за война и разрушение,не усещам кога мрака ме поглъща.

                                                                    ∞∞∞∞

Ръцете на майка ми ме изтръгват от съня.

-Алое,скъпа?Ставай време е за закуска,трябва да поговорим с теб за нещо.

„За нещо?Откога шансът за война е нещо?”

Незнам,какво да правя,затова се правя на ударена.

-Да говорим?-питам докато се надигам от леглото.-За какво?

Майка ми се колебае за миг после леко се усмихва и с жест ме подканва да стана от леглото.

-Стани,облечи се и на закуска ще поговорим.

Майка ми излиза от стаята,а аз ставам и набързо се натъпквам в дрехите от по-рано,пуловера ме кара,да се чувствам малко по-спокойна.

Сресвам си косата и стоя,дишайки дълбоко,преди да тръгна към кухнята.

Тъкмо,когато съм до вратата,баща ми излиза с гневна крачка и почти се блъска в мен.Когато ме вижда изражението му поомеква.

-Добро утро,тате.

-Добро утро,скъпа извини ме излизам.

Аз се отръпвам от пътя му и га гледам как излиза забързано през входната врата.

Майка ми седи на голямата кухненска маса,гледайки втренчено препечените си филийки,вдига глава чак ,когато сядам срещу нея.

-Щяхме да говорим?-гласът ми е няколко тона по-нисък от обикновено.

Майка ми ме гледа объркано.

-Моля?

-По-рано,каза,че трябвало до говорим.

-А,да…Алое,скъпа по-рано съобщиха…

Входната врата се отваря с трясък и я прекъсва.В кухнята нахлуват дузина полицай,всички насочили пистолети срещу майка ми.Единият от тях излиза на пред и пръв проговаря:

-Госпожо Емилия Сейнт,вие и мъжа ви,сте обвинени в държавна измяна,ще дойдете с нас до столицата,и ще бъдете съдени от негово величество краля,и най-вероятно ще бъдете екзекутирани.

Някой хваща ръката ми,в желязна хватка,думите на полицая звучат в ушите ми:Екзекутирани,екзекутирани…

Очите на човека,който само преди миг говореше на майка ми падат върху мен.

-Дъщеря ви,също ще дойде за да изпълни ролята си на свидетел,за нея не се безпокойте,сигурни сме в невинността и.

Екзекутирани,екзекутирани…невиност….

Чак сега,думите придобиват смисъл в главата ми,от гърлото ми се откъсва писък.