Град на мъдрост

Глава 4

Не съм сигурна,колко време е изминало,от както ме натикаха в товарниуя вагон влака.Всичко случило се през последните няколко часа след като родителите ми бяха отвинени в измяна ми е в мъгла,
Помня как някакъв офицер ме сграбчи и затърпа,аз се опитах да се отскупна,после нещо ме удари по главата и се събудих тук.
Тук беше един стар,клатеш се товарен вагон.Около мен имаше дървени кутий от всякакъв размер-от малки кутийки,който могат да поберат само няколко пръстена до такъва който бяха една глава по-високи от мен самата.На няколко пъти очитах да ги отворя,но без особен успех.
На няколко пъти влизаха и членове на полицията,да проверят дали не съм избягала.
Сякаш имаше как да избягам.В този вагон нямаше нито един прозорец,а единдтвената врата се отваряше само с ДНК тестове.
Има две възможности:
1.Това е вагон-затвор в който се возят опасни престъпници,
Или 2.Каквото и да има в тези кутий,то е наистина важно.
Незнам защо,но съм почти сигурна,че е второто.
                                                                   |||
Тъкмо съм затворила очи,когато отварянето на вратата и влизането на поредния офицер,съсипват шансът ми да заспя.
Отварям очи и надигам глава.
Насреща ми стой момче.Момче на мойте години.Твърде млад за военна служба.Твърде млад за толкова висок чин.И някак странно познат.Русата му коса,кафявите му очи,чипият му нос,всички те ми бяха странно познати,макар да бях напълно сигурна,че никога не съм го виждала.
Осъзнала,че съм го зяпнала свеждам поглед.
-Госпожице?Добре ли сте?
Свила съм се на кълбо,незнам защо,но сум се свила на кълбо.
-Да.
Момчето клати глава,не изглежда сигурен.
-Не се обиждайте,но не ви вярвам.
Ако не бях в това положение щях да му се развикам,че никой не е искал мнението му,но сега нямам никаква представа какво ще ми донесе това,затова мълча.
                                                                  |||
Минутите се нижат бавно,аз опорито мълча и зяпам един избил пирон,а той обикаля и проверява кутийте.
-Какво има в тях?В кутийте?
Въпросът се откъсва от устните ми преди да успея да го спра.
'Глупачка.Любопитна глупачка.'
Момчето ме поглежда бегло,преди да грабне една  по-малка кутия и най-безцеремонно сдържанието и на земята,
Рубини.Стотици малки рубини.
-В тази има рубини,в другата смарагди,в третата диаманти или лапис лазури.
Усмихва се,но усмивката ми е горчива.
-Аз съм Кай.-казва и ми подава един рубин.-Часът е 19:54,пътуваме към Града на Мъдростта,родителите ти са живи.Все още.
След това излиза без да мога да му благодаря,че отговори на неизречените ми въпроси.