You Are My Love (JK)

1

—Мади, мила хайде закъсняваш! Ще си изпуснеш полета! - каза майката на Мадисън. Жена на средна възраст, много мила и грижовна.

Мадисън е на 19 и с майка й живеят заедно в Лос Анджелис в не много богат квартал. Баща й ги е изоставил когато е била на 5. Тя иска да стане моден дизайнер затова взе участие в конкурс за лятна рокля. Победителя получава стипендия за страхотен дизайнерски университет в Корея. За огромно щастие тя спечели тази награда, но за жалост майка й няма да може да дойде, заради затруднения с парите.

Днес беше денят, в който Мадисън заминава за Сеул.

—Идвам мамо,  спокойно имам време!

Тя слезна по стълбите с два сака в ръце. Отиде до майка си и я целуна по бузата.

—Чао, мамо! Обичам те! Ще се чуваме всеки ден нали?

—Разбира се мила! И аз те обичам! Приятен път! А и не забравяй следващия път да ми докараш някой зет нали? - каза с насмешка майката на Мадисън. Често обичаха да се шегуват една с друга.

— Добре, добре! Хайде чао аз ще тръгвам!

—Чао, мила! - каза майка й и затвори вратата.

Мадисън тръгна към изхода на блока. Хвана си такси и отиде до летището. Мина през проверките и седна на един стол. Докато чакаше да я извикат за полета извади телефона си и писа на приятелката си Беки, че потегля към Корея. С Беки са близки от както се помнят. Много са разстроени, че няма да се виждат дълго време. И двете с Беки искат да станат модни дизайнерки, затова когато разбраха че Мадисън е спечелила стипендия и двете много се зарадваха. Мадисън знае, че и Беки рано или късно ще постигне мечтата си, защото е упорита.

—Моля пътниците за Сеул да се качат на самолета! Повтарям! Моля пътниците за Сеул да се качат на самолета!

Мадисън се качи на самолета и седна до момче, което беше доста красиво. Или поне така смяташе тя. Не посмя да го заговори, нито той нея. Видя, че е кореец и затова още повече се отказа да му казва каквото и да е било. Тя знаеше корейски но я беше срам да го използва. Надяваше се, че в училището ще има още чужденци.

Имаше само един проблем в момента. Мадисън за първи път летеше със самолет. Отначало не се притесняваше но сега, когато самолетът потегли тя цялата се разтрепери и пребледня. Момчето до нея случайно я забеляза.

—Хей, добре ли си? Да не те е страх? Или ако искаш ще ти дам вода? - попита той загрижено.

— Не, добре съм. Просто за първи път летя със самолет и не съм свикнала. - тя не беше свикнала да получава такава загриженост освен от майка си и приятелката си. Жалко, че нямаше да види това момче повече.

—Спокойно всичко ще е наред. Летя за стотен път, но чувството ти ми е познато. Просто се отпусни и не гледай през прозореца. - каза той със сладката си усмивка. Тя му отвърна с усмивка и сякаш повярва на думите му. След малко се успокои и се отпусна.

Мадисън беше заспала, когато някой я побутна по рамото. Това беше момчето до нея.

—Хей, събуди се! След малко кацаме!

—Така ли? Ами добре... Благодаря, че ме събуди значи!

—За нищо.

Мадисън слезна от самолета. Вече беше в таксито и се беше насочила към пансиона. Тогава се сети, че така и не попита момчето как се казва. Жалко, защото беше много симпатичен.

Влезна в пансиона и се запъти към стаята си. Влезна и тогава осъзна, че няма да бъде сама тези няколко месеца...