You Are My Love (JK)

4

Но се оказа...

—Тае? К-какво правиш тук?

—Просто дойдох да ти върна тетрадката. Забрави си я днес след урока. - отвърна Тае с широката си усмивка.

—О, благодаря ти!

В този момент от долния етаж се зададоха Юна и Джимин. Да точно така. Двамата.

—О, я виж ти нова двойка ли си имаме тук?- засмя се Джимин. Той не се харесваше много с Тае и се опитваше да го дразни.

—Не, ние просто... Така де Тае дойде да ми върне тетрадката. Това е. - започна Мадисън, а Тае кимна в отговор, но се виждаше колко е раздразнен само от присъствието на Джимин.

—Да, добре Мад после ще ми обясняваш. - Юна й лепна мазна усмивка. А Мадисън почти се ядоса.

През това време Джимин блъскаше вратата до стаята на Юна и Мадисън, за да му отворят.

—Джънгкук, веднага отвори! Защо си заключил! Ако спиш- събуждай се! - викаше той, а след малко вратата се отвори и излезна Кук по къси панталони и почти прозрачна тениска. Косата му беше леко влажна и разрошена. Изглеждаше по перфектен от всякога.
Мадисън се стаписа, но се опита да не гледа към него.

—Е, аз ще тръгвам. - каза Тае.

—Чао. Благодаря отново! - усмихна му се Мадисън.

—Е, хайде да влизаме! - каза Юна на Мадисън.

—Ох по-добре, че той е чак на 1 етаж, а ние на 4ти - измърмори Джимин на Кук.

—Споко, Джимин. Не се пали толкова. Пък и сега нищо не е направил. - говореха за Тае. Но Джънгкук говореше толкова спокойно, че сякаш можеше да те омагьоса с неговите думи.

Мадисън и Юна бяха чули техния кратък разговор преди да затворят вратата. Чудеха се защо Джимин не може да понася Таехюнг.

—Какво ли е станало между тях? - запита Мадисън.

—Не знам.Чакай ти знаеш корейски?

—Да, но ме е срам да го използвам, така че да продължим на английски.

—Добре, щом така искаш. -каза Юна.

—Е?

—Какво е?

—Разказвай. Къде беше? С Джимин нали? - запита Мадисън.

—Не... Ние, ние просто се засякохме на входа и вървяхме заедно до горе.

—Аха, добре.