You Are My Love (JK)

3

На сутринта ужасната аларма звънна. Това значи, че двете момичета трябваше да се оправят за университета. Имаше един проблем. Сега е 6:00 а те си бяха легнали в 3:00.

—Мадисън давам ти първо ти да отидеш до тоалетната. Аз... Не ми се ходи още. - каза сънено Юна.

—Юна, моля те отиди първо ти. Настоявам. - Мадисън дори не отвори очите си, докато говореше.

—Добре ще играем камък, ножица, хартия. Която спечели е втора в банята. Съгласна? - попита Юна.

—Съгласна.

Момичетата изиграха две-три игри и в крайна сметка Мадисън първа влезна в банята. След още 1 час и половина размотаване видяха, че закъсняват.

—Спокойно, Мад ако тръгнем веднага можем да хванем първия урок. - успокои я Юна.

Момичетата тръгнаха към университета. Оставаха 2 минути, за да влезнат по стаите. Бяха там на време, но разбира се Мадисън трябва да се блъсне в някой и...

—Оле, много съжалявам! Наистина не исках. - говореше тя, докато събираше учебниците си от земята, които беше изпуснала когато се блъсна с едно момче.

—Няма проблем. Ето ти учебника по дизайн и цветове(например). - когато Мадисън го видя разбра, че това е Джънгкук. Малко се стъписа, но бързо се опомни.

—Много благодаря! Ти си от класа ми нали? Трябва да отиваме, защото закъсняваме.

—Права си.

Двамата тръгнаха към стаята. Когато влезнаха, обаче беше същия учител от вчера. Същия който изгледа Мадисън на кръв. Тя дори не знаеше какво толкова беше направила.

—И двамата след курсовете ще останете в библиотеката за един час и ще помогнете на библиотекарката да прибере едни книги. Това е наказанието ви за дето закъсняхте за моя урок. - каза строго учителят.
Джънгкук и Мадисън въздъхнаха и си седнаха по местата.

Мадисън и Джънгкук вече бяха в библиотеката готови да свършат задълженията си.
Джънгкук взе една книга, за да я сложи на мястото й видя, че се казва "Пътуване до Сеул".

—Хей, тази книга ми напомня как се срещнахме. Седяхме един до друг в самолета помниш ли? - попита я Джънгкук.

Мадисън беше почти в шок. Не можеше да повярва, че се среща отново с него- момчето от самолета. Също така супер много се ядоса защо не се е сетила по-рано, че това е той.

—Ъ, да да помня! - отговори Мадисън бързичко.

—Да, но има един проблем. Така и не разбрах името ти?-каза Кук.

—А, да. Аз съм Мадисън.

—Аз съм Джънгкук.

Мадисън вече знаеше как се казва, но го остави да се представи.

—Мади, ще ми подадеш ли тази книга.- попита я спокойно Кук.

—А, да, да. Ето.

—Нали няма проблем да ти викам така? - попита той.

—Не, спокойно. Просто се бях замислила за изпита, който е едва след 3 дни.- каза Мадисън. Да, тук трябваше да учиш много, за да завършиш с отличен или поне добър. Но това не беше нещото, за което тя мислеше. Мадисън все още мислеше как може да не се сети, че това е момчето от самолета.

Той от друга страна я бе познал още от първия ден в университета. Той я смяташе за симпатична, но нищо повече от това. В сърцето му имаше място само за една любов- София. Това беше неговата първа сериозна връзка. След като София му изневери и го заряза, той се чувстваше разбит. Обичаше я с цялото си сърце. Но тази любов започна да се отделя от сърцето му. От тогава той не беше изпитвал към никоя друга тази любов. Беше го страх дори да опита, за да не бъде отхвърлен.
Дали това ще се промени когато опознае Мадисън?
Той я смята за сладка, но не мисли, че е негов тип. Но дали това ще се промени?

Мадисън се прибра в пансиона и видя, че Юна я няма все още. Притесни се и й звънна. След втория опит Юна й вдигна телефона й й каза, че идва до 15 мин. и да не се притеснява. Мадисън затвори телефона. Беше й странно макар и да са заедно от една седмица, Юна не беше напускала пансиона без да й каже.

Мадисън реши да звънне на майка си по видео чат. Говориха си около 5-10 мин и Мадисън реши да затвори.

Точно когато си остави телефона на шкафчето, някой почука на вратата.
Мадисън си помисли, че това е Юна, но се оказа...