You Are My Love (JK)

2

—Хей! Здравей! Ти ли ще си новата ми съквартирантка?- попита я момиче на възраст година по голяма от нея. Изглеждаше много дружелюбна и на човек, който можеш да се довериш.

—Така мисля. Дадоха ми ключ за тази стая. - отговори й Мадисън. Тя не беше по запознанствата.

—Супер! Аз съм Юна! Корейка съм и съм втора година тук. Приятно ми е! А ти си? - Мадисън се учуди колко добре владее английски и се успокои, че не трябва да  използва корейски поне тук.

—Аз съм Мадисън. От Лос Анджелис съм и спечелих стипендия за това училище. На мен също ми е приятно!

След това Юна показа леглото на Мадисън и я остави да си оправи багажа.

Преди да заспи Мадисън звънна на майка си. Поговориха си и Мадисън затвори. Юна беше заспала отдавна затова и тя реши да си легне. Имаха 2-3 дни докато почне университета.

-----------------------------

Днес Мадисън щеше да ходи в университета. Щеше да излъже ако каже, че не е притеснена. Това беше ново за нея и също нямаше да са заедно с Юна, което значеше, че трябва да си създаде още приятелства.

Мадисън седна до момче на нейната възраст. Той веднага я заговори.

—Здрасти, аз съм Таехюнг. Можеш да ми викаш Тае. -каза той със своята лъчезарна усмивка.

—Здравей! Аз съм Мадисън. Приятно ми е! - тъкмо когато си отдъхна, че няма да говори с него повече, той отново й зададе въпрос.

—Ами... От къде си? Виждам, че не си корейка.

—От Лос Анджелис съм. Ти си от тук нали?

—Ами всъщност съм от Тегу, но ако имаш предвид Корея да от тук съм! - засмя се той, а тя също. Но тогава погледа й се насочи към момче, което й бе много познато. Не можа да разбере на кой й прилича или къде го е виждала, но със сигурност любопитството в нея беше до краен предел. Той седна на чина пред Мадисън. Така тя не можеше да го вижда, което не я улесни да го разпознае.

—Ехоо, Земята вика Мадии! Нали нямаш нищо против да те наричам така? -отново запита Тае.

—Не, не, нямам. Спокойно.

В този момент учителят влезе.  Бе на средна възраст, може би около годините на майката на Мадисън.
Започна да казва имена и да проверява дали всички са тук. Мадисън си стоеше нормално докато учителят не каза едно име.

—Джеон Джънгкук?

—Тук съм. - каза момчето, което стоеше пред Мадисън. Това момче, което й беше супер познато. Сега поне знаеше как се казва. Джеон Джънгкук. Хубаво име. На кореец както си и мислеше Мадисън. Определно беше симпатичен.

Мадисън отново се бе замислила, затова се наложи учителят да й каже името два пъти.

—Мадисън Грей?

—Да, Да, тук съм, тук съм! Извинете!- най-накрая отговори тя, а учителят й метна един ужасяващ поглед. Да, сега трябва да се харесва и на учителя. Единственото хубаво нещо бе, че има много чужденци и всички говориха на английски.

-----------------------------

След университета Юна и Мадисън минаха през една пицария. Взеха си две пици и се прибраха в пансиона. Седнаха да ядат.

—Е, запозна ли се с други хора?- попита я усмихнато Юна.

—Ами всъщност да. Седях до момче. Казва се Таехюнг.

—Хм, не го знам. Нещо друго да кажеш?

Мадисън мисли дали да пита Юна за Джънгкук. Дори не знаеше какъв отговор иска получи. Просто й беше любопитно.

—Случайно да познаваш момче с име Джеон Джънгкук или да знаеш нещо за него?

—Опааа, има игра тук. Още от първия ден ли успя да си харесаш момче? Ще трябва да те разочаровам, защото той не е много социален. Искам да кажа, че най добрия му приятел е Джимин от него го знам. Така де с Джимин сме в един клас нищо повече. Нали разбираш. Беше ми казал, че Джънгкук не говори много с други хора и момичета най-вече. Това е, което знам.

—Нееее, не го харесвам. Просто ми е много познат от някъде и ми стана любопитно. Това е. А този Джимин нещо ми намирисва. Само в един клас? И сте си говорили чак за Джънгкук? Добре, добре.

—Яяя, какво си помисли. Само състуденти. Пък и с неговата чаровна усмивка никога не би харесал някоя като мен. - на Юна й стана леко тъжно.

—Най-накрая си призна. Аз си знаех. Чаровна усмивка туй- унуй. - засмя се Мадисън, но видя, че на Юна не й стана смешно.

—Хей, виж можеш да ми се довериш и да ми кажеш какво те мъчи. Пък и щом той не вижда твоята красива усмивка значи проблема е в него. Стегни се сестро! - Мадисън отиде и прегърна Юна, която най-накрая се засмя.

—Стегни се сестро? - продължи да се смее Юна.

—Ами делим една баня и една стая. И ще продължаваме така няколко месеца. Трябва да се уважаваме и да се подкрепяме все пак нали? - усмихна й се Мадисън.

—Да.- отвърна й Юна.

Мадисън и Юна два часа не можеха да спрат да се смеят. Бяха като пияни. Най-накрая решиха да си легнат.
На сутринта...