You Are My Love (JK)

7

В крайна сметка Мадисън се съгласи да танцува с  Таехюнг . Двамата спокойно тръгнаха към дансинга близо до Джимин и Юна. Те от своя страна се бяха запътили към масата и на разминаване Юна намигна на Мадисън. Колкото и дразнещо да беше на Мадисън й харесваше така. Никога не беше срещала такива мили хора. Искаше да опознае приятелите на Юна и разбира се нейните собствени приятелства. Колкото и да не обичаше да танцува просто сега искаше. Искаше да се отдаде на „почивката‘‘ си в Сеул. Наистина й беше трудно да говори и да се запознава с нови хора, но се опитваше. Опитваше се да премахне тази ужасна част от характера си.

Най-накрая намериха свободно място. Музиката беше бърза. Таехюнг се опиваше да забавлява Мадисън със странните си движения. А тя? Тя се забавляваше. Много.

Когато свърши тази песен обстановката се промени. От купон за бесни тийнове атмосферата се промени на спокойна, лежерна вечер. Такава каквито възрастните имат. Бавен танц за двойки. Това нямаше нищо общо с последните 5 минути. Мадисън не искаше да танцува, затова понечи да тръгне. Когато обаче мина през Таехюнг той я хвана за кръста в гръб. Тя се сепна и застана на едно място. Той най-накрая я гушна през кръста. Доближи си главата до ухото й и й каза:

- Не тръгвай…танцува ми се още…с теб.

Мадисън не знаеше как да реагира. Доста се беше изчервила. Чудеше се дали да премахне ръцете му и просто да избяга или да остане и да потанцува още с него. Не знаеше какво изпитва в този момент. Сякаш време само за миг беше спряло. Таехюнг продължи да говори в ухото й .

- Предполагам, това трябва да значи да. Е, в такъв случай…

Той спря да говори и плавно я  обърна към него. Тя все още стоеше. Не се противеше, но и сякаш не искаше. Таехюнг
Хвана едната й ръка. Другата я сложи на кръста й. Тя не беше танцувала така откакто татко й почина когато беше на 12. Взе леко да се отпуща. Най-накрая реши да се облегне на рамото на Таехюнг. Преди да го направи обаче видя нещо друго. Или по-скоро друг. Джънгкук. Той седеше на стола си вторачил поглед към тях. Юна и Джимин се опиваха да му говорят нещо, но изглежда той не ги слушаше. Когато двамата срещнаха погледите си Джънгкук отмести погледа си към поредната чаша с алкохол. Изпи голяма глътка. Стана и излезна от бара. Джимин се опиваше да го пита защо, но той не обръщаше внимание на никой. Мадисън също отмести погледа си. Двамата с Таехюнг плавно танцуваха под ритъма на музиката докато тя не свърши. Когато това стана двамата се отделиха. Погледите им се срещнаха. Просто стояха. Мадисън тръгна към тоалетната. Влезна и застана пред огледалото. След по-малко от минута в помещението влезе и Юна.

- Малкото ми момиче порасна. Как беше танца?- каза Юна

- Супер неловък.

Мадисън се отдалечи от огледалото и тръгна към изхода на тоалетната.

-Хей къде отиваш?- попита Юна.

- Ще излезна малко на въздух. Може да поговоря и с Бора. Отдавна не сме се чували с нея.

- Бора беше приятелката ти от ЛА, нали? Виж ако има нещо можеш да ми кажеш. Понякога съм малко дразнеща, но винаги бих те изслушала. -отвърна Юна.

- Не, няма нищо, спокойно Юна . А подробностите ще ти разказвам като се приберем. Не се тревожи. Сега ще излезна на въздух.

Мадисън излезна от помещението. Запъти се към масата, където стоеше Джимин. Учуди се, че Джънгкук още го няма. Помисли си, че си е тръгнал. Взе си телефона, но си остави палтото и излезна. Набра Бора. Когато сложи телефона на ухото си погледа й срещна позната фигура. Тази фигура беше Джънгкук. Той беше седнал на отсрещната автобусна спирка. Телефонът й се изключи, защото нямаше батерия. Реши да отиде до Джънгкук. Поне да си правят компания.

Когато стигна до него видя, че седи и гледа в една точка.

- Хей, Джънгкук какво правиш тук?

И всъщност когато понечи да седне до него разбра колко пиян е той. Миришеше на алкохол от километри.

- К-какво те интересува пък теб?

- Просто те попитах. Знаеш, че можеш да ми кажеш ако има нещо.

- Н-не т-ти влиза в р-работата.

- Джънгкук, моля те, пиян си до козирката. Колко пи забога?

- Три б-бири и четири ч-чаши уиски.

- Добре, хайде да се прибираме. Ще ти викна такси и че те закарам до общежитието.

- И защо?- попита Джънгкук.

- Защото като те гледам няма да можеш да се прибереш.

Без да казва нищо Джънгкук стана. Щеше да залитне, но се застоя. Мадисън си извади телефона и се сети, че няма батерия.

- Може ли телефона ти, защото аз нямам батерия, а трябва да се обадя на такси.

Джънгкук извади телефона си от джоба на якето си й подаде телефона на Мадисън. Тя набра един номер. Понечи да му го върне, но ръката й се разтрепера.

- Студено ли ти е?- по-нормално попита Джънгкук.

- Малко. Не се тревожи за мен.

Джънгкук взе телефона си. Постави го в джоба си и го закопча. Свали си якето и го наметна на Мадисън.

- Джънгкук какво…- Мадисън не можа да довърши.

- Ето ти я-якето ми. Каза че ти е студено. Н-на мен не ми е с-студено.

Мадисън не каза нищо. Двамата седнаха и зачакаха таксито.