You Are My Love (JK)

6

Когато пристигнаха видяха един бар, който не беше никак малък. Решиха да влезнат и веднага ги лъхна хубавата миризма на алкохол и цигари. Мадисън не беше много по тези неща, но не мислеше да седи и да бездейства. Юна от своя страна обичаше да подпийва, дори няколко пъти беше взимала алкохол в стаята.

До колкото до момчетата...Джимин искаше да пие, обаче той беше свикнал. Но Джънгкук... той имаше малъък проблем с алкохола. Веднъж, когато все още бил в Бусан, се бил напил в един бар и заспал на една пейка. На сутринта родителите му с полицията обикаляли града, за да го търсят. Джимин отивал до магазина за хляб и го видял, че спи на пейката. Викнал родителите му и го прибрали. А за цигарите никой от двамата не пуши. Джимин мрази цигарите, но Джънгкук имал период, в който пушел по 2-3 кутии на ден. И познайте кой му помогнал да ги спре- точно така София.
От тогава Джънгкук внимава с алкохола и цигарите. Обаче днес, след думите на Джимин снощи, той мисли и реши днес да забрави за София и за малко да се върне към стария си живот.

-Ако искате да седим заедно?- попита Джимин.

-Да, добре.- каза Юна. Тя знаеше, че Мадисън малко или много иска да е с Джънгкук затова просто отговори от името и на двете.

Четиримата се запътиха към не толкова голяма маса. Масата беше кръгла и имаше високи столове. Мадисън стоеше до Юна и Джънгкук. Сервитьорът дойде. Момичетата си поръчаха по една бира. Момчетата заложиха на уиски. Преди да тръгне, обаче Джънгкук спря сервитьра и му поръча да донесе и едно наргиле.

-Джънгкук нали знаеш, че не харесвам нищо свързано с цигари, наргилета и всякакви такива глуости до мен на повече от 2 метра. А пък и ти имаш проблем. Изобщо не трябваше да поръчваш.- каза Джимин.

-Спокойно Джимин. Не съм забравил. Пък и ти каза да разнообразя, нали?-отвърна Джънгкук.

-Оф, да добре, ще се опитам да издържа 2-3 часа.- засмя се Джимин, а след него и останалите.
Четиримата започнаха да си говорят. Скоро обаче, любимата песен на Юна започна. Странно как Джимин знаеше това.
-Един танц с мен?-попита Джимин Юна като й подаде ръката си, а тя от своя страна хвана неговата.
Мадисън и Джънгкук се засмяха.

-Защо се смеете? - попита Юна.

-Ами...нали осъзнавате, че сте на парти, а не на бал?

Джимин и Юна се засмяха и отидоха към дансинга. Мадисън и Джънгкук останаха сами. Дам, беше неловка тишина. И точно когато, Мадисън реши да загорови Джънгкук, до нея дойде Таехюнг.

-Е, забавлявате ли се?-попита той.

-Да, защо да не се?- казаха Мадисън и Джънгкук в един глас.

- Незнам стоите тук сами, и то без да си говорите...Това ме навежда на мисълта- Къде е Юна?

-Аа, ами ето там танцува с Джимин.- отвърна Мадисън.

-О, Джимин.- каза Таехюнг, не много щастлив от факта, че Джимин е тук.

-Да, нещо против него ли имаш?- каза Джънгкук. Той по принцип не се ядосваше на Таехюнг . Просто сега нещо му стана. Искаше малко да се заяжда.

-Не, защо да имам?- каза Таехюнг, като се приближи до Джънгкук и го погледна гадно.

Мадисън веднага разбра, че скоро нещата ще излезнат извън контрол и просто застана между двамата. А Джънгкук и Таехюнг не го учакваха.

-Мда, момчета по-спокойно.- каза тя. През това време Юна и Джимин ги бяха видели и просто стояха и продължаваха да гледат.

-Добре, Мади. Ъм, искаш ли да танцуваме? - попита Таехюнг, като се отдалечи и попита сякаш нищо преди това не беше станало. Не, че беше нещо кой знае какво.

-Ами, незнам не съм много по танците.

-Сериозно ли?-попита Джънгкук раздразнен, като извъртя очи и си седна на мястото като изпи една глъдка уиски. Да, може би алкохолът лекичко му беше повлиял и за това се държеше така с Таехюнг.

От своя страна Мадисън и Таехюнг се направиха, че не го чуват и продължиха разговора си.

-Хайде де, само една песен.- молеше той.

-Уф, добре става.-каза Мадисън, а Таехюнг се усмихна леко мазно на Джънгкук. Какво? Защо ? Не е като да му отмъква гаджето или нещо. Джънгкук обаче не му хареса този намек. Не разбираше дали е леко ядосан, защото Таехюнг си мисли, че той харесва Мадисън или просто, защото той харесва Мадисън и не иска тя да е с други момчета. Да това второто беше доста прибързано, но все пак си го помисли. Той наистина започваше да я мисли за симпатична, но нещо повече...не... или поне засега.

Надявам се да ви е харесала! Скоро идват по-интересни неща! 💜