✥Just Understand Me✥ [СПРЯНА]

Искам те и в следващия си живот

- Не, Yeonjun мама каза, че не можем да ходим там! - скара се малкото шест годишно момиченце на най-добрия си приятел.
- Хайде де, Yeji! Ще бъде забавно. Пясъчника е от другата страна на улицата. Нищо няма да се случи. - усмихна ѝ се в отговор кафявокосото сладко момченце и се затича през улицата.
В следващия миг се чу само писъкът на така нищонеподозиращото шест годишно момиче, което със собствените си очи видя как автомобил минава през приятеля ѝ.
Горчивите ѝ сълзи се стичаха по-бледата ѝ кожа. Оставяха не само мокри следи по лицето на клетото дете, но и много болка, тъга и мъка. То падна на колене легна на тях поставяйки малките си ръчички на очите и пусна всичките си сълзи да излязат.

След секунди дойдоха и двете майки на децата. Безмълвната Hwang Young-So вдигна дъщеря си от земята и закри очите ѝ, за да не вижда момиченцето трагичната гледка

Майката чието дете лежеше безжизнено на земята седеше до него хванала ръката му и проливайки сълзи. Шофьорът блъснал момченцето бе отбил и звънеше на най-близката болница.

След по-малко от три минути линейката пътуваше с госпожа Choi, госпожа Hwang и двете им деца вътре.

- Yeonjun, събуди се, моля те! Моля те не ме оставяй сама! Ако ти не се събудиш с кой ще играя на криеница и гоненица?! С кой ще си говоря!? Моля те Yeonjun , събуди се! - плачеше Yeji, държейки в малките си длани ръчичката на своя най-добър приятел.

Skip Time

- Операцията мина успешно. Стабилизирахме детенцето Ви и сега няма опасност за живота му. Трябва да си почива около две-три седмици в болницата и ще можем да го изпишем. - усмихна се любезният доктор.
- Чули, Yeji? Скоро отново ще си играеш с Yeonjun! - възкликна госпожа Hwang.
- Наистина ли?! - усмихна се широко момиченцето.

В следващите дни Yeji непрекъснато бе до своя най-добър приятел. Винаги бе в стаята му държейки ръцете му. Понякога даже заспиваше там и оставаше по цели нощи. Майка ѝ от своя страна седеше пред болничната стая на шест годишното момче и наблюдаваше всичко.

Скоро Yeonjun бе изписан и отново играеше навън с   приятелката си. Той обаче не бе забравило всяка думичка която Yeji му бе казала докато беше в болницата. Не бе забравил и това, че тя през цялото време държеше ръката му и не го пускаше.