След малко в кафенето влязоха и Yeonjun,Soobin,Taehyun и Kai. Четирите момчета се настаниха на масата точно до тази на Yeji и приятелките й.
Кафенето се превърна в детска площадка за възрастните хора, които обсъждаха скучните си случки от деня,когато в помещението влязоха и другите две приятелки на Yeji- Yuna и Lia. Двете момичета се настаниха при съученичките си и се започна с голямото бърборене на най-малката сред тях. Yuna обичаше да споделя всичко с близките си хора. Това не бе проблем за никой, освен за няколко възрастни жени, които явно не търпяха шума идващ от единайсетте тинейджъра смеещи се и огласящи голямото помещение.
- Извинявайте,но ще може ли да си говорите по-тихо? - попита една средна на ръст и възраст, красиво облечена жена, държаща в ръцете си много скъпа чанта. Личеше си, че е заможна.
Да, обаче никой не си направи труда да я чуе. Учениците даже не разбраха,че има някой до тях.
- Извинете! - викна вече по-силно изнервената дама.
Пак нищо.
- Говоря на вас! - вече кресна с цяло гърло жената.
- Да...С какво мога да ти помогна... Лельо? - подигра се с нея Yeji. Всички други около нея се изкикотиха.
- Лельо!? Родителите ти не са ли те учили на обноски!? - тук Yeji замлъкна за секунди. Вече знаете,че тя няма родители. За нея те са просто един мрачен и ненужен спомен,който за жалост обаче тя не може да изтрие.
- Не. Аз нямам родители. Но имам достойнство, което няма да загубя с такава несъобразитела жена. Сега както трябва ли говоря?! - стана от масата момичето и излезе с бясна крачка навън. Жената само изпуфтя и се върна на своята маса.
След Yeji се втурнаха нейните приятели. Четирите момичета всячески се опитаха да спрат приятелката си, но нищо не се получаваше. В това време Yeonjun,Soobin,Taehyun,Kai,Beomgyu и Suho седяха чудейки се какво да правят. Yeji наистина бе разтроена. Никой никога не си бе помислял, че тя би се засегнала изобщо от каквото и да е. Още по-малко,че няма родители. Но защо ли се учудват.Те дори не бяха близки.
След петнайсет минути момичетата се върнаха. Да, обаче без приятелката си с тях.
-Къде е Yeji? - запита най-големия сред тях.
- Не знаем, Suho. Видяхме я да се качва на един автобус. Не можахме да я спрем. - отговори му Chaeryoung много натъжена.
- Дали е добре? - запита Beomgyu.
- Кой си ти,че да се тревожиш за нея?! - каза раздразнено Yeonjun. Самия той не знаеше защо. Просто му кипна когато непознатото момче разпитваше за момиче, което даже самият той не познаваше. В отговор получи само извъртане на поглед от страна на Beomgyu.
- Чакай! Каза,че се е качила на автобус? - запита разтревоженото момче.
- Да! - отговориха му в хор четирите момичета.
Yeonjun се затича навън тичайки към автогарата. Той вече знаеше къде е мрачното момиче.
~~~~~~~~~~
Ето я и новата част. Надявам се да ви е харесала. Днес може би ще има още една част.
Не забравяйте да натиснете "Vote" ако главата ви е харесала.
Чао,бонбони!
YOU ARE READING
✥Just Understand Me✥ [СПРЯНА]
Fanfiction- И какво сега? Искаш всичко да е както преди? Огледай се Yeonjun! Всичко рухна! И с него и приятелството ни. Това е края. ~~~~~~~~~~~ Това може да е края, но във всеки край има ново начало. Дали обаче и тук ще е така? Дали и тази история ще има кр...