✥Just Understand Me✥ [СПРЯНА]

Досадник

Има нещо много странно в тези мои сънища. И в този от плажа и в този от кафенето присъстват едни и същи деца. И и в двата момиченцето плаче. И в двата има катастрофа. Ъъъххх.......!!!!!!!!! Ще полудея!

 Но сега не е времето да мисля за това. Утре имам важен тест и трябва да уча. Колкото и да не ви се вярва аз се старая в училище. Трябва да завърша успешно, за да си стъпя на краката. Ходя на три работи за да си изкарвам храната. След като нямам майка и баща, които да ми помагат се научих да се справям сама с проблемите си. Станах силна и разбрах, че не трябва да вярвам на всеки. Трудно намирам приятели, защото не искам да ме нараняват излишно. Достатъчно ми е засега всичко случващо се с мен.

Събрах си учебниците и тръгнах...Някъде.Просто исках да изляза. Не ми се седеше вкъщи. Качих се на автобуса за Пусан, седнах най-отзад и сложих слушалките в ушите си. Извадих учебника си по химия и се зачетох. Неусетно съм заспала.

- Ехооо!!! Събуди се! Вече сме в Пусан! - ръчкаше ме някакъв много познат глас. Ох, пак ли онзи идиот!?

- Какво искаш?! Защо пак си покрай мен?! - развиках се.

- Как се казваше...А,да! Yeji,нали? Аз съм Yeonjun! 

- Да съм питала? Защо си тук?

- Ами така. Имам важен тест и винаги идвам на плажа за да уча. 

- Защо не съм те виждала преди? Аз също идвам преди тестове. А и просто така. Но преди изобщо не съм те срещала.

- Не знам. И аз не съм те виждал преди. А ти по какво имаш тест? Отличничка ли си? Ще ми помагаш ли ако имам затруднения?

- Ах! Замълчи! Голям досадник си! Ние даже не сме приятели ти ме питаш дали ще ти помагам. - казах като станах от седалката със забързана крачка навън.

Онзи ме последва продължавайки с тъпите си въпроси. Игнорирах го и отидох на обичайното място на което учех. 

-Е? Не ми каза по какво имаш тест. - усмихна ми се чернокоското.

- Длъжна ли съм? Просто млъкни и ме остави на мира. Става ли?

Той само прокара пръстите на ръката си през устните си все едно закопчаваше цип. Той наистина е досаден идиот,но е някак си сладко. Както и да е. 

В следващите три часа цареше тишина. Имах спокойствие, за да си науча за теста утре. 

Слънцето вече беше залязло. Yeonjun все още четеше нещо в учебника си. Реших да не го прекъсвам и само станах, но изведнъж той  ме хвана за ръката. Отново ми се зави свят. Отново започна да ме боли цялото тяло. Отново видях онази случка с катастрофата и плачещото момиченце. Този път обаче Yeonjun забеляза това и ме пусна. В този момент всичко свърши. Болката в тялото, въртенето на цялата ми глава и видението ми.

- Добре ли си? Пак ли ще припадаш? Наблизо няма никой така,че недей. Няма да отговарям аз. Къде си тръгнала? Няма ли да ме изчакаш? - започна отново с въпрсите си тъпанара.

-Айш! Ти млъкваш ли някога! ? Защо да те чакам.Тръгвам.

- И аз свърших. Само секунда!

Двамататъгнахме към автобусната спирка. През цялото време не си говорехме. Скоро и автобуса пристигна. Влязохме,аз се запътих към обичайното място на което седях и той след мен. Наистина е мого дразнещ. Сложих си слушалките и скоро тръгнахме. 

Не след дълго нахалникът обаче реши да ми вземе едната слушалка точно преди да заспя.

Има две неща на този свят, които ненавиждам. Да ми пречат да спя и да ми взипат слушалките докато слушам музика. Но скоро може и той да влесе в списъка.

- Хей! И аз харесвам Stray Kids! - усмихна се чаровно. Някак си не ме вбесяваше чак толкова много когато говореше. 

Игнорирах го и прогължих да зяпам през прозореца.

Скоро пристигнахме в Сеул и всеки продължи по пътя си.

~~~~~~~~~

Хей! Ето ме пак! Надявам се да ви е била интерсна тази глава.
Лека нощ от мен!