The daughter of the devil

I'm goona be strong enough

Up and down are the same
to me this time
I'm gonna be strong enough
I'll find the dream I treasure
no matter what think is right.
Come back,
And be where you belong no way,
there is no right or wrong to me
Nobody's perfect.
No-no-nobody's perfect.
------------------------------------------------------

Живот. Разбих живота си на 15 години. Не се чувствах пълноценна тогава. Тогава се пропих и пропуших за кратко време в периода, когато научих, че бившия ми се опита да вземе нещо, което не му принадлежи.Аз го обичах или поне така мислех. Единствените чувства, които изпитвах тогава бяха тъга и мъка. Мъка по забравен от времето човек, но дали времето лекуваше белезите оставени от него? Дали болката се лекуваше? Това можеше само времето да покаже. Къде бях, когато това реши да става. Не му ли бях достатъчна? Ясно ми бе, че колкото и да изричаше двете думи Обичам те не бе сигурен, че я обича и сега трябваше да излекува сама раните си, като излезне пред света и покаже колко е силна и борбена, но тя дали беше? Разбира се, че беше. Тя беше от малкото хора, които понасяха всяка болка, но най-вече физическа, защото душевната болка не се лекува, а само се запълва. Дали щеше да излезе пред света и да покаже коя беше тя? Тя беше Ариана Джейсънс. Тя беше мила и добра преди него. Тя беше психически стабилна, не че сега не беше, но имаше малко разклатена психика. Обвиняваше се, че не му бе достатъчна. Обвиняваше себе си в нещо, което едва ли зависеше от нея. Човек е на този свят, за да изживее живота до последната капка, до последния си дъх. Човекът бе тук, за да се научи да обича и да бъде обичан, както и да не бъде предаван и той да не предава, за да изживее пълноценно всеки миг и да бъде запомнен с нещо хубаво. Животът беше въплащение на доброто и злото, но кое преобладаваше? Никой не може да отговори. Във всеки човек имаше малко добро, колкото и зъл да беше. Човекът изпитва слабости. Дори и тя. Тя беше въплащение на самия ангел, нищо че този, който я бе създал беше въплащение на самото зло в обвивката на човек, за да не се плашат обикновените от него, но едва ли биха го познали, ако се разхождаше по улицата. Тя беше силна, стройна, красива и какви ли не куп други хубави качества, но никой не бе съвършен, а нейната слабост беше егото, но хората са казали, че слабостите се променят с времето или отихва едната и се възкачва другата по различно време в живота на човек. Тя беше силна и непреклонна. Тя беше красива и непредсказуема. Тя беше всичко друго, но не и дявола. Просто човек, който има наранено его , и се опитва да си го защити. Това беше и нейната цел. Тя беше стройна, висока, права и красива. Тя беше с мръсно руса почти кестенява коса, с пъстри очи, които излъчваха болка, но тя умело я прикриваше, но дали можеле да се избави от нея. Един бог знае. Тя обичаше да облича всичко, което бе в крак с модата. Мразеше мъжкото внимание, въпреки че го получаваше в изобилие, защото се пленяваха мъжете от лошата 'и аура. Тя беше с много странно излъчване- смесица от невинност и непокорство. Идеалната смесица за привличане на мъжкото внимание. Историята за раждането на Ариана беше много странна, но тя беше полубог, защото беше дете на бог и смъртен. Тя беше родена на остров Клариум, където майка 'и я кърмеше с мляко и успяваше да я предпази от нежелани срещи с гнева на другите богове, защото имаше обещание между тях да нямат деца след Втората Световна Война, но възможно ли бе дявола да се влюби в смъртна? Да, възможно бе. Тя беше неземно красива и беше красива за времето,в което живееше, но защо така. Ами интересите на света се меняха с времето. Ставаха все по-зле и по-зле. Тя беше стройна с права руса коса и зелено-сини очи, а той беше с кестенява коса и кафяво-черни очи. Очите и на двамата излъчваха много чувства, но само един определен можеше да ги прочете. Явно света беше решил да ги срещне. Той реши, че ще е добре да има образование, за да може ,като изпрати децата си на училище да могат да ги научат на нещо, и ако имаха нужда от помощ с обучението си да могат да им помогнат. Както всяко божество и той имаше своите свръх способности. Те бяха владеене на четирите елемента и справедливост. Справедливостта беше най-ценната му дарба, защото без нея света щеше да е в пълен хаос без нея. Тя беше тази сила, която въдворяваше мир, спокойствие, светлина и равновесие в света. Тя беше основна. Ариана беше наследила част от тази сила, както и два елемента. Тя имаше мисия да намери човека, който има другите два елемента. Този човек не бе случаен. Той бе част от това семейство. А то бе малко. Тя трябваше да намери брат си от друга майка, което автоматично значеше, че е нейн брат само по бащина линия. И той имаше тъмна история, каквато имаше всеки един член на това не чак толкова голямо семейство. Ариана имаше една най-добра приятелка. Тя беше нейния лъч светлина в пълния с мрак тунел. Като се премести в Лос Анджелис, за да бъде по- близо до баща си и подземното царство, не предполагаше, че ще намери човек, на който може да си излее душата без да те съди, но кой би я разбрал. Дори и тя самата не се разбираше, а пък за другите какво оставаше, но тогава намери Сара. Тя беше нейния лъч светлина. Сара беше от Л.А. Тя беше типичната американка. С чуплива кестенява коса, синьо-зелени очи и стройна, с чувство за хумор и чувство за мода. Те споделяха общи интереси, но запознанството им беше не обикновено. Ариана спаси живота на Сара.
Един слънчев пролетен ден, докато Сара се разхождаше по пустата улица на квартала, в който живееше, за да отиде до спасителната кула на брега на морето, както повечето тинейджъри и тя търсеше усамотение. Качи се на кулата и си пусна любимата песен Remember. Мислеше, че е надписана за определен човек, който може да те измъкне от дупката, в която беше попаднал Лиам или поне така пееше в песента. Лека бавна и синхронна музика зазвуча от слушалките, които беше сложила в ушите си. Заслуша се в музиката и се загледа в далечината. Виждаше се прекрасния пейзаж на залязващото слънце. Времето летеше, а тя продължаваше да слуша, докато се взираше в прекрасната гледка на Луната, която чертаеше своя път в морето. След време реши, че ще тръгва, защото беше опасно човек сам да се прибира в квартал, пълен с богаташчета, които опитват от вредните вещества, опитвайки да се пренесат на по-добро място, мислейки, че не вредят на себе си и само си помагат. Един от всичките симптоми на това беше халюцинацията. Тя тръгна по тъмния път, отрупан с пясък от хората, които го бяха изнесли извън плажа. Вървеше напред без да гледа в пространството и слушаше музика, когато осъзна, че някой я бутна. Тя вдигна глава от пътя, осеян с малки камъчета и неравности от пропукания асфалт под влиянието на топлото време, и видя нещо голямо и черно опитващо се да я погълне, но момичето с пъстрите очи, което я бе бутнало от пътя, за да не бъде засмукана от черната дупка, която бе като виелица, бе протегнало ръка към дупката напред, зейнала пред момичето с кестенявите букли, опитвайки се със силите си да я затвори, изричайки някакви неща на латински. Русокоската дръпна брюнетката за ръката и започнаха да вървят по асфалта, стигайки до къща, която бе много добре боядисана отвън с морско синя боя, наподобяваща океана в очите на русокоската. Влезнаха и запалиха лампите, известявайки на съседите, че се е прибрала. Тогава къдравокоската успя за първи път да разгледа момичето, което я бе спасило от този ураган. Те се запознаха и за първи път русокоската изля душата си пред някого и бе разбрана, учудващо бързо и обсипана с безброй съвети. Тогава русокоската разбра, че това момиче е първото, което я разбира и не я опреква за постъпките, които е направила. В тази нощ разбра, че може за първи път да се довери на някой. Доверие. Доверието се градеше с години, но много бързо рухваше. От тогава пазеха гърбовете си и дори русокоската научи брюнетката как да използва заклинанията на латински, за да се спаси, ако има нужда и Ари не бе на близо, за да я спаси. Научи я да борави с пистолет и нож, за да се защити в крайни случаи, защото гнева на боговете, бе изкарван с изпращане на много кравожадни създания.

（Редактирано）