The daughter of the devil

First day in the university

Първият ден в университета винаги е вълнуващ. Е поне за мен. Много се вълнувах. Трябваше да взема Сара от тях. Станах и влезнах в банята. Измих си лицето и зъбите и влезнах отново в стаята си, като отворих гардероба си и извадих едни тъмно сини джинси и една бяла риза с черни райета, която запасах от едната страна на ризата в дънките. Отидох пред огледалото и си сложих един гланц с ягода и си сложих спирала. Слезнах в кухнята и отворих хладилника, чудейки се какво да си направя за закуска и накрая се отказах, като затворих хладилника и си взех една ябълка от купата за плодове. Захапах я и си обух черни класически токчета. Взех си ключовете за колата и дома си от закалчаката и слезнах в подземния етаж, където беше подземния паркинг. Взех си златното ламборджини с червен огън около предната и задната гума от лявата страна. Качих се в него и сложих ключа в стартера, като го завъртях и двигателя на колата избръмча доволно. Натиснах педала за газта и я подкарах към изхода на подземния паркинг и излезнах от него, като тръгнах в посока-дома на Сар. След петнадесет минути паркирах пред тях и натиснах клаксона,за да оповестя, че съм пред къщата. Тя излезна от вратата, като носеше чантата си. Аз моята си я взех, докато вземах ключовете от закачалката. Тя се качи вътре. Поздравихме се, като потеглих към университета. Тя беше с черен кожен клин, една розова тениска по нея прилепнала, както и едни розови токчета в тон с блузата.Попитах я дали се вълнува и тя ми изчете цяла лекция как да се държим в университета. След малко паркирах на паркинга на университета. Извадих ключа от стартера и слезнах от колата. Двете със Сара отворихме задните врати и си взехме чантите, като тръгнахме към входа. Влезнахме и се запътихме към шкафчетата, които ни бяха дали от началото, като дойдохме да се запишем. Тогава ни бяха дали подробна информация за университета и кое къде се намира. Запътихме се натам. Аз замръзнах. Сара проследи погледа ми и като видя момчето, което беше затиснало едно момиче в шкафчетата и се целуваха, замръзна на място като мен. Това беше момчето, което ми помогна в нощта, която беше фатална. Опомних се набързо и отворих шкафчето, като оставих раницата си там и взех само учебниците за първия ми час, който беше със Сара исе запътихме на там. По информация от директора се сетих, че сега ще караме лекции с второкурсниците цял един месец от началото на годината, за да се научим как да се държим по време на лекцията и да научим правилата, които трябва да спазваме, докато сме тук и ако искаме да останем тук. Чух подсвиркване зад мен и се обърнах на токчетата си, виждайки братовчед ми. Той пък какво правеше тук? Сара също се загледа и предполагам се сети кой е,защото 'и бях разказвала за него. Зачитах се към него и чух още подсвирквания, на които не им обърнах внимание. Скочих в прегръдките му, обвивайки крака около торса му и ръце около врата му, докато той ме въртешв. След цяла веченост ме пусна да стъпя на зенята и аз го повлякох към Сра, за да ги запозная. Те се запознаха. Та той се казва Джейк. Той е второкурсник и ще сме заедно с него цял месец във всички лекции. Ами той е една година по голям и е много красив и както вече се досетихте. Момичетата се лепят за него. Ако не е с момиче наоколо винаги е много мил, но само с най-близките си. Някой го потупа, а ние със Сара се обърнахме и тръгнахме към стаята, като седнахме на предпоследния ред. Ние си извадихме по една тетрадка и един дневник, в който си пишехме винаги и не го давахме на никой. Беше като направен от злато за нас. Докато размишлявах за дневника, зад нас точно се наредиха братовчед ми и още някой, но не обърнах внимание, защото още мислех за дневника. Джейк ме побутна и аз се извадих от транса и се обърнах към него. Той каза, че иска да ни представи някой и ни представи момчето седящо до него. Това беше Раян, ако не се лъжа така се казваше. Аз се представих и Сарасе представи. Ние се обърнахме към тях и си говорихме за коли, защото ние със Сара сме запалени по тях и това е едно от всичките работи, които ни свързват, защото и двете обожаваме Богати-спортни модели, както и Джейк. Заговорихме се и след малко влезе лектора, а ние се обърнахме напред. И се заслушахме. По едно време някой отвори вратата и влезе момчето, което никога няма да очаквам. То се извини и мина през косата си с ръка, за да си я оправи, защото явно е правил нещо. Той се огледа за празно място и засякохме погледите си. Погледа му беше студен, но всякаш като му погледна погледа му омекна и от тъмно зелени станаха светло зелени. Той започна да се изкачва към редовете, не откъсвайки поглед от моя. Когато стигна до нашия ред аз прекъснах очния ни контакт и той, вместо да седне на последния ред, на където се беше запътил, се обърна слезна с едно стапало надолу и седна до мен. Поздрави се с Раян и Джей. Обърна се напред, а аз се обърнах към Сара, която ми беше надписала на дневника Това ли е момчето, което те спаси онази вечер. Аз надписах едно простичко Да и се загледах, докато някой не ме потупа. Обърнах се и видях пак дневника, а на него пишеше Какъв беше този очен контакт, а аз отговорих Честно ли? Не знам. Тя го видя и ме погледна учудено, защото винаги имах отговор за всичко. Усетих топлина на бедрото си и погледнах там. Видях ръката му, колкото и да не ми се щеше да го направя, го направих. Да. Избутах му раката. По някаква проста причина не исках тази топлина да си отива, но тя си тръгна с ръката му. Чакай! Вечерта, която ме спаси и ме закара ме е пренесал до стаята ми, какро и ми беше хванал ръката ми в колата. По едно време би звънеца и аз скочих и минах през него, като излезнах и се свлякох по стената. Някой ме изправи. Видях го. Как? Това не ми го побира ума! Видях Сара, която махаше пред мен. Прегърнах я и тръгнахме към шкафчетата. Някой ме потупа по рамото, подаде ми покана и изчезна. Покана? Покана за парти. Обърнах се към Сара и'и подадох. Тя я видя и запчна да скача, както и да писка. Боже опази ми ушите. Тя ме погледна и ме загледа. На мен ми дойде една идея. Поканих я да живее с мен, защото къщата ми беше голяма, а и нямаше с кой да я деля, защото беше огромна за сам човек. Тя се съгласи. Тръгнахме към следващата и последна лекция. Беше последна, защото днес все пак беше първи ден. Седнахме пак така и след малко дойде братовчед ми с Раян. Обърна се към мен и Сара и ни попита дали искаме да живеем с него и съквартиранта му. Ние казахме какво сме реши, а Джей започна да протестира. Сарасе съгласи, а аз още мислех. Ако тръгна да се местя трябва да преместя всичките ми коли. Те бяха три. Едно богати, спортен модел. Беше ми подарък от татко за 18-тия ми рожден ден. То беше миналата година. Едно червено Ферари и ламборджинито ми. Ферарито си го купих сама преди две седмици с парите, които изкарах, когато работихме със Сара през това лято и аз най-накрая преди две седмици събрах парите и си го купих, а ламборджинито ми беше подарък от майка, преди да умре преди две години, което ме подсеща, че трябва да отида до гроба'и, защото тя беше споменала преди да умре, че ако стане това да отида на гроба'и и да потърся нещата, които ми е оставила. А днес се правят две години точно от смъртта на мама. Тя беше единствения човек, освен Сара, който ме изслушваше и ми понагаше, но тя си отиде. Не отричам, че и татко ми е помагал в най-напечени моменти, но сега като съм по близо до него, се надявам да получавам повече помощ в критични ситуации, защото когато се случи онова аз бях на другия край на Лос Анджелис, а преди това в родния си град. Както трябва да си преместя оръжията и дрехите, както и самото оборудване долу. Ще трябва да направя много малки мишените, по които стрелям, за да мога да ги оставя в подземния етаж на Джей. Ами ще се справя, което значи, че трябва да помогна на Сара да си събере багажа, както и да натоваря моя и нейния багаж в колите ни. Тя има две. Едно богати и едно ламборджини. И двете са подарък от мен. Трябва да кажа на Джей в междучасието или сега, че съм навита. Обърнах се и го видях обърнат към зеленоокото момче. То си засече мойте очи с неговите и дъха ми спря. Премигнах и се осъзнах. Побутнах Джи по рамото и той се обърна и ме изгледа с гримасата си, казваща Какво искаш. Аз му казах, че съм навита дасе преместим със Сара при него и се обърнах пак напред. След секунди би звънеца и ние излезнахме. Казах на Джей, че трябва да помогна на Сара и после тя на мен и също така да ни чака в подземвнието, когато му звънна. Той се съгласи и така всеки тръгна по пътя си...