FRenemies ( BTS ) {Vkook} (ЗАВЪРШЕНА) [ Taekook/Kookv/Kooktae]

42.

Г.Т.Ч.

Джимин: Сигурен ли си, че няма да отидеш?

Чонгкук: Джимин, не знам...Не съм сигурен, че трябва да ходя.

Джимин: Кук до 17:00 часа има 10 минути. Ако искаше да си на време при Те, трябваше отдавна да си тръгнал.

Чонгкук: Знам,но....сложно е Джимин, наистина. 

Джимин: Знаеш, че ако не отидеш сега, повече няма да го видиш и ще сложиш край на всичко завинаги

Чонгкук: Знам, но просто не мога да отида. Не ми се говори повече за това...

Г.Т.Т.

Вече беше 17:00 часа. Бях развълнуван, че може би сега  щях да видя Кук.

Вече стана 17:05. Може би просто закъснява? 

Погледнах часовника - 17:25 минаваше. Колкото и да не исках да повярвам това беше краят. Чонгкук не дойде. И всичко това е по моя вина. Никога не бих си го простил. 

Започнаха да ме връхлитат един след друг спомените ми с Кук, спомените, които заедно създадохме. Неусетно започнах да плача, защото знаех, че повече никога няма да го видя. Няма да имаме нашите забавни моменти, няма да мога да се будя всяка сутрин до него, нямаше да мога да го наричам мой. Започнах да плача все по - силно и все по - силно. 

Тогава чух, че някой звъни на входната врата. Възможно ли е това да е Чонгкук? Затичах се към вратата..... и там стоеше не друг,а госпожа Ли - съседката. Сърцето ми се разкъса на още по -малки парченца в този момент.

г-жа Ли: Здравей Техьонг, възможно ли е да ми дадеш малко сол? В момента готвя, а се оказа, че съм изхарчила солта, а нямам време да ходя до магазина, защото яденето ще загори.

Техьонг: да, разбира се...

Дадох солта на г-жа Ли и тя си тръгна. След като затвори вратата ме удари нова вълна тъга и отново започнах да плача, дори по - силно от преди. Няколко минути по - късно отново някой звънеше на вратата ми. Сигурно г-жа Ли щеше да иска още сол. Избърсах си сълзите набързо и отидох да отворя вратата. В момента в който видях кой стои пред мен, заниците ми се уголемиха и аз замръзнах на място в шок.

ЧОНГКУК?!?!?

Ч: Ъм, хей, здравей Техьонг.

Т: З-здравей.

Не можах да осмисля какво се случва, докато Чонгкук не прекъсна мислите ми.

Ч: Ами, искаш ли да поговорим за цялата тази ситуация?

Т: Да, разбира се, заповядай  вътре.