FRenemies ( BTS ) {Vkook} (ЗАВЪРШЕНА) [ Taekook/Kookv/Kooktae]

41.

Г.Т.ДЖ.

Излязох от болничната стая на Кук и отидох при момчетата.

Джимин:  Момчета Кук е буден, може да отидете да го видите.

Юнги: Знаех си че всичко ще е наред, той е силно момче.

Видях как Те се усмихна, но после отново върна старото си изражение.

Те: Т-той не иска да ме види, н-нали?

Джимин: Те, казах му, че това е недоразумение, просто му дай малко време, всичко ще се оправи.

Те: Разбирам го... Как можах да бъда такъв глупак---

Джимин: Те, не говори така, всички знам, че всичко това  едно огромно недоразумение

Те: Но той не знае... Както и да е, отивам да се разходя, дръж ме в течение с Кук.

Джимин: Добре, до скоро.

Видях как очите му наново се напълниха със сълзи докато си тръгваше. Надявам се скоро да оправят отношенията си.

<< 1 седмица по - късно >>

Г.Т.АВТОР

Измина се една седмица от инцидента. Чонгкук бързо се възстанови от натравянето, но не можем да кажем същото за случката му с Те. Двамата не се бяха чували или виждали от деня с инцидента. И двамата се чувстваха ужасно без другия, но Чонгкук така и не поиска ада изслуша Техьонг. Често момчетата посещаваха Чонгкук, за да се уверят, че няма да направи някоя глупост от ново. Колкото до Техьонг - той беше спрял да се храни пълноценно, по цял ден  седеше вкъщи и се надяваше Чонгкук да му пише. Излишно е да споменаваме факта, че по цял ден плачеше, очите му бяха подпухнали и червени, и сигурно беше свалил поне 5 килограма. 

Техьонг вече не издържаше в тази обстановка, реши, че е време да пише на Чонгкук. Той не беше писал на Кук до сега, защото искаше да му даде достатъчно време да се съвземе от всичко това. За състоянието му,  той разбираше от останалите момчета.

Съобщенията му към Чонгкук:

Г.Т.Т.

Изпратих му съобщенията си  и се зарадвах, че поне той ги прочете. Честно казано не знам дали щеше да дойде, но силно се надявах. Не исках да изгубя Кук заради едно тъпо недоразумение. И макар, че имах частица надежда в мен...знаех, че ако не дойде това ще е краят на връзката ни. Не съм готов да го пусна, но ако това е неговото желание - ще се съобразя с него..., защото дори и сега, той - винаги ще бъде по - важният за мен от двама ни.