Завършена ✔️
Чонгкук и Техьонг не могат да стоят в една стая повече от 5 минути без да се избият взаимно... Но скоро този факт ще се промени, когато Tae_Daddy започва да пише анонимно на Чонгкук. Чонгкук неусетно се влюбва в Tae_Daddy, но какво ще п...
Здравейте! Моля прочетете бележката след главата! 💜
Г.Т.Ч.
Затворих телефона и го хвърлих на другия край на къщичката. Извадих хапчетата от джоба си, а след това приготвих и последните глътки водка от бутилката. Отворих хапчетата и започнах да ги преглъщам заедно с водката.
Г.Т.Т
Всички чухме разговора, защото Джимин беше пуснал високоговорител. Всички бяхме супер изплашени и с насълзени очи, но единствената мисъл, която ни караше да мислим по - позитивно беше, че ние бяхме на едно място с Куки. Трябваше само да го намерим.
Вече идвам говорещ от плач, започнах да питам:
- Какво специално място?!? За какво по дяволите специално място говореше Чонгкук?!?
След няколко секунди Джимин изкрещя:
- КЪЩИЧКИТЕ! Със сигурност е там. Всички бързо се запътихме към къщичките. След не толкова време бяхме и ред самите къщички, въпреки, че ми се сториха като часове. Всички започнахме да се качваме и да гледаме в къщичките, когато Джин извика:
- ЧОНГКУК!! ХОРА, ТОЙ Е ТУК!!
Аз се качих бързо след Джин, а гледката ме остави без думи. Куки лежеше в безсъзнание на пода, имаше празна бутилка до него и шишенце с някакви хапчета, което беше почти празно. А самият Чонгкук той беше с розова къса и ръце... С Джин бързо го свалихме от къщичката.
- Няма нужда да викаме линейка, болницата е наблизо, и ще стигнем по - бързо, ако го закараме направо там. - каза Хоби
Качихме се в колата и потеглихме. Гледах как Чонгкук лежеше в безсъзнание и започнах да плача още по - силно.
- АЗ СЪМ ВИНОВЕН!! АЗ СЪМ ВИНОВЕН, ЗА СЪСТОЯНИЕТО, КОЕТО Е В МОМЕНТА!! АЗ СЪМ УЖАСЕН ЧОВЕК, НЕ ЗАСЛУЖАВАМ НИЩО!! ТРЯБВАШЕ АЗ ДА СЪМ НА НЕГОВОТО МЯСТО!!
- Те, не говори така, всички знаем истината, а пък съм и сигурен, че той ще се оправи.
Вече паркирахме пред болницата. Сестрите веднага го приеха в спешното.
Останахме отвън и започнахме да чакаме.
Извадих си телефона и погледнах тапета си, който беше на мен и Куки... бяхме заедно двамата и бяхме щастливи.
- Куки, наистина те обичам и съжалявам за всичко, което ти причиних. Целунах екрана на телефона си и продължих да чакам да дойде сестрата и да ни съобщи за състоянието на Куки.
<< СЛЕД 15 МИНУТИ >>
Г.Т.Т
След 15 мъчителни минути дойде лекарят при нас. Веднага отидохме да го попитаме, как е Куки.
Лекарят: - Не се притеснявайте, приятелят ви вече е добре. Трябваше незабавно да му направим промивка, заради хапчетата и алкохола. Няма никаква опасност за състоянието на пациента и след малко ще може да го видите, а утре е изписването му.
Бях толкова щастлив, че Куки е добре. Сега имах нужда да го видя и да му кажа цялата истина.
~~~ Та ето я новата част :) Книгата върви към краят си и паралелно дакото пиша тази реших да направя и превод на една книга, която е Vkook. Не е дълга, общо има 16 глави, а пък и самите глави не са дълги, обаче супер много ми хареса и реших да я преведа. Ще се радвам да я погледнете. Всеки ден ще качвам нова част. И също така след като си завърша тази книга - FRenemies - мисля да започна да пиша нова книга, защото сюжета от отдавна ми се върти в главата. Благодаря, ако останахте до края и прочетохте всичко 💜И също така благодаря за четенията и гласовете<3 Това значи много за мен
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.