40.

418 21 2
                                    

Г.Т.Ч.

Събудих се и си отворих очите. Чувствах се страшно замаян и не знаех защо. След това се огледах наоколо и видях системите до мен. След това се осъзнах - бях в болницата. Последното нещо, което помня е как изпих хапчетата, но не знам как съм се озовал в болницата. В този момент чух вратата да се отваря. Беше Джимин.

Джимин: Кукиии, ти си буден. Господи, ако знаеш колко ни уплаши, не знаехме къде си и в последния момент те заварихме в онази къщичка и---

Чонгкук: Хей, добре съм, няма нужда да се притеснявате за мен

Джимин: Как да не се притесняваме? Ти си нашето малко братче, господи, толкова съм щастлив, че си буден и че всичко е наред. Ще извикам и момчетата, със сигурност и те ще искат да те видят.

Чонгкук: Да, и аз ще се радвам. Но х-хей, ъмм...Техьонг тук ли е?

Джимин: Да, тук е.

Чонгкук: Не искам да го виждам, моля те, кажи му да си върви.

 Джимин: Кук, знам какво се е случило. И всичко това е едно огромно недоразумение. Техьонг не е спрял да плаче и да гледа общата ви снимка, откакто си тук. Дай му шанс да ти обясни, моля те.

Чонгкук: Не мисля, че съм в състояние да го слушам. Моля те, нямам нищо против момчетата да дойдат, но кажи на Техьонг да не влиза.

Джимин: Както искаш....

FRenemies ( BTS ) {Vkook} (ЗАВЪРШЕНА) [ Taekook/Kookv/Kooktae]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora