Игрите на любовта

глава 16

Гледната точка на Нина
Останах още около минута в колата, заради шока от поведението на Поул. Излязох от колата и тръгнах към гримьорната ми. Чудех се защо Поул толкова се ядоса. Та с Джак се познаваме от 100 години. Да вярно, че чух преди Камерън да казва на Шон, че Джонсън има чуства към мен. Но той не знаеше за това. Оправиха ме и беше време за снимки. Той почти не ме поглеждаше освен на сцените, на които бяхме заедно, защото нямаше избор. През почивката се опитах да говоря с него, но Иън го измъкна. Говорих с Кан и Кат и те ми казаха че е заради ревността. Само те двете знаеха за целия ни скандал с Камерън. След края на снимките се прибрах с момичета и така и не говорихме. Взех си бърз душ. Звъннях му но той така и не ми дигна. От една страна бях леко ядосана а от друга притеснена. Реших да си пусна телевизора, за да се разсея, но даваха репортаж за боя. Изключих телевизора и реших да почета, докато дойде време да се оправя за срещата ни. Взех си гордост и предразсъдъци и легнах на дивана. Звънах му отново и този път ми дигна:
-Ало. Кажи Нина.
-Хей. Исках да поговорим за днес преди снимките.
-Да и аз исках да поговорим. Съжелявам за по-рано днес.
-И аз също.
-Надявам се да не си размислила за довечера.
-Няма да се отървеш толкова лесно.-казах аз и се засмях.
-Надявам се.-каза той и също се засмя.
-До после.-казах аз.
-До после.-каза Поул и затвори.
Направих си аларма за да не забравя да се оправя и оставих телефона на масата. Зарових нос в книгата и дори не усетих, кога мина времето. Телефона ми извъня и знаех че трябва да оставя книгата и да започна да се приготвям. Набързо си взех душ и си измих зъбите. Тръгнах към дрешника и се чудех какво да си облека. В крайна сметка се спрях на това:

Надявах се да не е избрал нищо прекалено претинциозно. Изправих косата и си сложих лек грим, които се състоеше от фон дьо тен, коректор,спирала, червило. Взех си раничката в която си сложих нещата и си обух кожените боти с нисък ток. Бях готова точно навреме. Звънеше се на вратата и само грабнах шапката и отидох да отворя. Разбира се преди да отворя се погледнах в огледалото в коридора да не съм рошава и сложих шапката си. Когато отворих пред мен само че не стоеше човека, който очаквах.
-Хей Нина.-каза Джак Джонсън.
-Здравей Джак. Какво правиш тук?
-Може ли да поговорим вътре?
-Да разбира се. Влизай.-казах аз и му направих път да мине.
След като Джонсън влезе получих съобщение от Поул че щял да закъснее заради трафика. Настаних ме се на дивана в хола.
-Ще излизаш ли някъде?-попита ме Джонсън след което ме огледа как съм облечена.
-Ъммм да имам планове с Поул. За какво искаш да говорим?-попитах аз направо.
-Исках да ти се извиня за миналата вечер. Видях списанията и новините и са изкарали теб виновна за всичко.
-Няма нищо. Вече свикнах с тези глупости, които се пишат. Знаеш че не ми пука много а и хората на които държа знаят че не е така, както изглежда. Така че не се притеснявай.
-Радвам се че изгладихме нещата. Тогава ще тръгвам. Приятно изкарване.
-Благодаря.-казах аз и го изпратих до вратата.
Преди да тръгне се прегърнах ме. Джак тръгна и Поул дойде. Взех си чантата и заключих и тръгнах към приятеля си.
-Изглеждаш невероятно Нина.-каза той и ме целуна.
-Благодаря скъпи.
-Готова ли си да тръгваме.
-Да.
Тръгнах ме по непознат за мен път.......

Ето я и новата глава. Надявам се да ви е харесала. Извинявам се ако има правописни грешки. Ще се опитам скоро да кача некста.