Целувка

95 6 5
                                    

Разхождах се из мола, като влизах във всеки един магазин за дрехи и внимателно оглеждах всяко нещо вътре. Не знаех какво търся. Трябваше ли да облека костюм или нещо по обикновено? Имах пари и можех да купя каквото си поискам, но не исках да разочаровам Доминик. По някаква причина той ми се доверяваше с тази мисия и не исках да оплескам нещо, дори и да е толкова незначително като облеклото ми. Накрая реших да спазвам стила си и взех една обикновена черна тениска заедно с един черен панталон на тънки , мръснобели райета. Запътих се към касата и за мой късмет нямаше никой.

- Добър ден! - поздрави ме жената на касата и се усмихнах в отговор. Ще видим колко ще е добър.

- Благодаря! Лек ден! - отвърна ми, когато й подадох парите за покупките. Мила е.

Излязох от магазина и направо тръгнах към изхода на мола. Купих каквото трябваше, нямаше смисъл да оставам повече. Излязох и тръгнах към колата си. Червеният шевролет камаро си стоеше точно там, където го оставих. Влязох в колата и захвърлих торбата на задната седалка преди да потегля. Трафикът в ЛА днес не беше натоварен и сравнително бързо се прибрах у дома. Качих се в апартамента си и започнах да се оправям. Но за какво? Среща или мисия?

Съблякох дрехите си и влязох в банята за бърз душ. Настроих водата и влязох под душа, когато стана топла. Нямах време да се наслаждавам на водата, за това започнах да мия косата си. Скоро бях готов и излязох, увивайки кърпа около себе си. Вълнувах се! Защо по дяволите се вълнувам? Имал съм толкова много мисии, с какво тази е различна? Е, да вярно, че ще се правя на гадже на шефа, но и преди съм го правил с други от екипа. Може би мисля прекалено много.

Излязох от банята и отидох в стаята си. Подсуших се и облякох дрехите, които купих, като опасах краищата на тениската в панталона и сложих колан. Огледах се в огледалото, но нещо ми липсваше. Наведох се и навих кръчолите си нагоре. Мм да, това беше по-добре! Отново влязох в банята, за да оправя косата си и бях готов. Не изглежда зле! Дано и Доминик мисли така, когато ме види.

На вратата се почука и аз подскочих леко. Той ли беше? Заедно ли ще ходим? Докато се чудех, се почука отново.

- Идвам! - извиках и излязох от банята, отивайки да потърся парфюма си. Взех го от шкафчето до леглото ми и се напръсках. Добре, сега вече бях готов!

sociopath Donde viven las historias. Descúbrelo ahora