sociopath

Може би

Досадни вибрации ме разбудиха сутринта и започнах да опипвам леглото, търсейки телефонът, който издава този дразнещ звук. Усещах само мекия плат на чаршафите и завивките, но никакъв телефон. Тъкмо се опитвах да разтворя очите си и вибрациите спряха. Ох..тишина, блаженство!

- Ставай Гавин! - обади се някой и светкавично отворих очи и се изправих от леглото, мислейки, че някой непознат е влязъл в апартамента ми.

Но първо - това не беше моя апартамент и второ, гласът принадлежеше на Доминик. Мамка му, това бе неговият дом! Погледнах към земята и видях дрехите си на пода. Сънувах нали? Това снощи не беше..

- Хей Дом..ъъ шеф..така де, снощи ние дали..

- Оправяй се! Имаме работа. - прекъсна ме той докато закопчаваше часовника около китката си и излезе от стаята без дори да ме поглежда.

Добре! Да, той бе прав, имахме работа. Затова, без повече да мисля преживяното миналата нощ, и дали въобще нещо се случи, избутах завивките от себе си и обрах дрехите си от земята. Бързо се облякох и излязох от стаята, сблъсквайки се с прекрасната миризма, носеща се от кухнята, предполагам. Насочих се към източника, който накара корема ми да застържи и застанах зад Доминик, надничайки над рамото му.

- Гладен ли си? - попита ме той, хвърляйки ми бърз поглед и продължи да приготвя закуската.

- Абсолютно! - отвърнах му, като не отделях поглед от съдържанието на тигана. Изглеждаше като пиле в някакъв сос, но тази миризма беше уникална! Но може би просто преувеличавах, защото бях много гладен.

- Сядай. - каза ми Доминик и изключи котлона, като отвори един от шкафовете, изкарвайки чиния.

- Не искаш ли да ти помогна? - попитах и се приближих до него.

- Сядай! - повтори той по-строго от първия път и реших да го послушам.

Седнах на един стол от бяла дървесина и започнах да потропвам с пръсти по масата, изработена от същия материал. Огледах се и започнах да разглеждам помещението, понеже вчера нямах тази възможност. От дясната ми страна, Доминик сипваше от ястието си в чиния. Пред мен бяха тези големи, широки прозорци, от които светлината попадаше точно върху мен, а от лявата ми страна кухнята се свързваше с всекидневната. Хубав дом имаше шефът ми!

- Заповядай! - обади се той и сервира чинията пред мен, а след това ми подаде прибори. Този Доминик ми харесваше!