sociopath

Доминик е щастлив

Всичко беше готово. Разпределихме задачите си според плана, който измислихме и започнахме да се подготвяме за мисията. Ето как щяха да потръгнат нещата. Погребението на Габриеле щеше да се проведе след няколко часа и Емилиано щеше да излезе от дома си. Личният му шофьор щеше да го закара на мястото, но не знаеха за едно нещо. Новите коли разполагаха с модерен gps и мини компютър, които бяха изключително лесни за хакване. Джейкъб беше готов да проникне в системата на колата и да позабави италианеца.

- Какво става? - чухме гласът на Емилиано през подслушвателното устройство, което скрихме в колата му.

- Вътре съм! - съобщи русият ни хакер и продължи да си играе с колата им, като забавяше скоростта и от време на време спираше, за да не се усъмнят много.

 Аз, Виктория и Кортни щяхме да влезем в имението и да се заемем с разбиването на сейфа, но това нямаше как да стане с охраната пред вратата. Тук се включва Шелдън.

- Човече..ужасна жега е, не мислиш ли? - каза Шелдън доближавайки се до охраната пред входната врата.

- Така е! Ти нов ли си? - попита мъжът и слезе по мраморните стълби, застававйки пред Шелдън, който носеше костюм за прикритието му.

Останалите се намирахме в черен бус, който бяхме паркирали пред високата ограда. Освен колата, Джейкъб хакна и камерите в дома му и сега виждахме всичко в двора на Емилиано. Шелдън разговаряше с охраната, който очевидно не подозираше нищо. 

- Може и така да се каже. - отговори му Шелдън и заби юмрука си в лицето му.

Шелдън беше обучаван за такива моменти и знаеше как да се спарви с мъжът, който се канеше да му отвърне на удара. Отново го удари в лицето, но не му позволи да залитне назад. Вместо това хвана главата му и я засили към коляното си. Ударът беше силен, можехме да го чуем през слушалката на Шелдън, но това беше добре. Мъжът падна на земята в безсъзнание и ние побързахме да излезем от микробуса. С момичетата се запътихме към големите порти и те се отвориха пред нас почти веднага.

- Мерси Джейкъб! - казах в слушалката и влязохме навътре, като започнахме да тичаме към входа на дома му.

- Тъй вярно сър! - отвърна ми Джейкъб и се засмях. Не винаги е толкова досаден.

Минахме покрай Шелдън, който местеше тялото на охраната и влязохме в имението.