Anything is possible

8 глава

Изабел:

Последваха още удари с камшика. Стенех от болки, но той така и не спираше. За пръв път в живота си се чувствах толкова наранена. И не от кой да е , от момчето което харесвах преди години. Виcях още в средата на стаята в която бях . Чух отключване и разбрах че Итън е дошъл отново. Отвърза ме и ме захвърли като парцал на леглото.

- Не съм свършил с теб кучко! - Каза

- Какв-во още искаш? - казах леко заеквайки.

- Ще сбъдна желанието си . Още когато се блъсна в мен го исках.

Поредните сълзи се стекоха по лицето ми.

Започна да се съблича , аз го гледах с...незнам точната дума с която да го нарека.

Вече беше чисто гол ,а аз по бельо.

Крещях , виках , правих опити да се измъкна , но не успях . Всеки път ме блъскаше в стените или ми удряше шамари. Накрая когато видя че съм тотално изморена ме......изнасили. Не се чувствах по погнусена от сега.

Лежах с болки между краката , а той се усмихваше най нагло. Не можех да го гледам. Бях сигурна че Мат и другите вече се бяха побъркали от притеснение.

След малко набра някой по телефона. Оказа се че звъни на Мат. Чух малка част от разговора и толкова.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мат:

Седях на дивана мислейки си какво ли не за Бела. Не знам какво ще правя още дълго без нея. Няма я от седмица . Дали се храни? Студено ли и е ? Задавах си купища въпроси на които нямах отговор. Бях средоточен да мисля за любимата ми докато телефона ми звънна и ме извади от транса в който се намирах.
- Ало . - вдигнах.
- Идвай си взимай кучката , не ми трябва вече. - това беше...Итън. - Но има малка уловка преди да си я вземеш.
- Копеле казвай какво искаш и се разкарай от живота ни.-започнах да викам.
- По - полека. Ще ти дам момичето ако до седмица не ми изпратиш 200 000 долара .
- Толкова ли струва Изабел за теб. Боклук .
-Май някой не е в настроение.
- Изобщо не ми е до тъпите ти шеги, ако нещо се е случило с Бел ще те довърша копеленце.
- Пращам ти адреса и се постарай да са точни . Иначе ще я убия със собствените си ръце.

Затвори .

Получих съобщение и видях че ми е пратил някакъв адрес. Намираше се извън града в гората .

∆∆∆∆

Звъннах на Тайлър и Зак да дойдат с момичета . 
След петнадесет минути вече седяхме всички на дивана в хола.

Тайлър:

- Има ли новини за Бел ?- попита.

- Има , но Итън ме изнудва.

-Какво иска този? - попита Катрин.

- Иска пари , ако не му ги дам до седмица ще я убие.

- Колко иска?-попитаха.

- Двеста хиляди долара .-казах и се замислих.

- Имаш ли представа как ще ги дадеш.

- Имам половината.

- От нас ще е другата. - каза Зак и останалите потвърдиха.

- Не няма нужда . - отвърнах.

- Има Мат , и ние искаме да помогнем как ще я оставим още дълго при този.

- Казах че няма, измислих план с който да го хвърлим зад решетките . Но този път няма да може да излезе.

- Добре. А какъв е плана. - попита Ема.

- В полицията имам стар приятел, който ще ни помогне. Ще му обясня всичко и за преди . И ще се надяваме да помогне.

- Може и да кажеш и някои неверни неща , той ще ти повярва и тогава ще е със сигурност до живот. - предложи Ема.

- Ще го измислим . Днес ще му приготвя парите за да му ги ''дам" .

- Ние ще тръгваме за да сме готови за утре.

- Добре . До утре.
~                        ~                        ~
Изпратих ги и се качих да си взема освежаващ душ.

Излязох от банята облякох си сив анцуг и легнах на леглото. Докато си мислех как е Изабел неусетно съм заспал.