Texting with¿

32

Гледна точка на Ариана

След като оставихме багажа си в стаята на Зейн, се върнахме при родителите му. Не знам защо толкова се притесняваше, майка му е много добра жена. А и мен всеки ме харесва, въпреки характера ми. Ще се постарая и тя да ме заобича, както Зейн.

-Какво ще искате за вечеря?-обади се бащата на Зейн и двамата се спогледахме.

-Може аз да сготвя?-предложих и майка му ме погледна.

-Може да сготвим нещо заедно, така ще се опознаем по-добре.-усмихна се тя и аз кимнах.

-Да, разбира се. Със Зейн ще отидем да напазаруваме и тъкмо ще разгледам малко околността.-отвърнах и те кимнаха. Погледнах Зейн и го хванах за ръката.

Двамата излязохме от къщата и се запътихме към най-близкия супермаркет, който беше на 15 минути пеша. Поне така каза Зейн.

-Майка ти не е чак толкова лоша. Защо се притесняваше толкова?-попитах и той ме погледна.

-Не бъди чак толкова сигурна, майка ми е много добра актриса. Сигурен съм, че скоро ще покаже истинската си същност и ще започне да се заяжда с теб.-отговори той и аз присвих вежди.

-Защо си мислиш така? Може пък да ѝ допадна.-отвърнах, а той се засмя. Какво смешно казах?

-Повярвай ми, сладка, майка ми никога не е харесвала приятелките ми.-напомни ми и аз извъртях очи.

-Писна ми постоянно да ми говориш за приятелките си. Аз не съм като тях, Малик!-изръмжах. Защо трябва винаги да ме сравнява с тях? Майка му не ги е харесвала, защото са били кифли, а аз съм интелигентно момиче.

-Знам, че не си като тях. Все пак ти си луда.-засмя се, но на мен изобщо не ми беше смешно. Не му отвърнах, а просто продължих да ходя. Ако знаех на къде е този супермаркет, щях да го оставя и да продължа сама, но уви си нямам и на представа накъде да ходя.

***

Влязохме в супермаркета и започнахме да избираме продукти. Исках да направя пиле с ориз и зеленчуци, затова се насочих към фризерите. Зейн беше при млечните продуктите.

Взех пиле, зеленчуци и ориз. Полутах се малко из магазина, защото се загубих, но успях да намеря гаджето си, което пък си беше намерило компания. О, чудесно! Коя пък е тази скумрия сега?

-Взех продуктите. Ще тръгваме ли?-попитах, а Зейн ме погледна.

-Ъъ... Ариана, това е Оливия. Стара приятелка от гимназията.-представи ми блондинката пред него и тя ми се усмихна. Аз от своя страна не реагирах по никакъв начин и отново го погледнах.

-Ще тръгваме ли?-повторих въпроса си и двамата се спогледаха.

-Е, беше ми приятно, Зейн! Радвам се, че те видях. Трябва да излезем.-каза момичето за последно и тръгна нанякъде. Беше ми приятно, Зейн! Изимитирах я в главата си.

-За какво беше това?-попита той и аз го погледнах.

-Кое?-отвърнах и оставих продуктите в количката.

-Държанието ти. Можеше поне да я поздравиш.-обясни той, а аз въздъхнах.

-Може ли да тръгваме най-накрая?-попитах по-настоятелно, а той извъртя очи и кимна. Насочихме се към касите и се наредихме на дългата опашка. Супер...

——————————————————————-

Да, и аз не мога да повярвам, че качвам глава. Колко странно, нали?
Надявам се главата да ви хареса! Наистина съжалявам, че напълно забравих тази история, просто както казах и в предната глава идеите ми се изчерпаха, но все пак днес реших да напиша нещо. Не обещавам, че ще качвам редовно, но поне ще се постарая да качвам веднъж в седмицата.

Чао за сега!🌷❤️