Texting with¿

21

Гледна точка на Ариана

Чаках Зейн в парка на пейката, която се видяхме първият път. Бях ужасно притеснена за предстоящия разговор. Не излъгах, когато написах тези неща вчера. Все още ми е странно, че той изпитва нещо повече към мен от приятелски чувства. Не искам да допусна някой до сърцето си отново, защото ме е страх да не ме нарани.

Чаках сигурно вече от 10 минути и все още нямаше следа и от Зейн. Дали ще дойде изобщо? Ако ми върже тенекия ще го убия. Ще го навра в кофата за боклук. Извадих телефона си и отворих чата ни.

Ариана:Къде си?

Ариана: Тук съм от 10 минути. Идваш ли?

Чаках го да отговори, но това не се случи. Прибрах телефона си в чантата и се изправих от пейката. Започваше да става мрачно и скоро щеше да звали. Тъкмо щях да тръгна, когато се блъснах в някой. Погледнах човека, в когото се блъснах и срещнах тези шоколадово кафеви очи. Той ми се усмихна леко и краката ми започнаха да треперят и щях да падна на земята.

-На къде си се запътила?-попита Зейн.
-Щях да си тръгвам. Помислих, че няма да дойдеш.-отговорих и погледнах към земята.
-И да пропусна да си поговоря с теб за толкова важно нещо? Никога.-засмя се той и аз го погледнах. Усетих как започвам да се изчервявам и за това отново погледнах земята.-Ти да не би да де изчерви?
-Какво? Аз... ъъ...н-не.-отговорих заеквайки и той отново се засмя.
-Сладка си, когато се изчервяваш. Искаш ли да седнем на някое кафе? Скоро ще завали, а аз не искам да се измокриш и после да настинеш.-предложи Зейн и аз кимнах. Запътихме се към близкото кафе и никой не продумваше и дума по пътя. Беше малко неловко, но и приятно.

Влязохме в кафето и се настанихме на една маса до прозореца. Поръчах си ягодов шейк, а Зейн шоколадов. Сервитьорът взе поръчките ни и си тръгна.

-Ее?-погледна ме Зейн.
-Какво?-попитах.
-Значи изпитваш нещо към мен, а?-попита той и подпря главата си на ръката. Усмихна се сладко и отново започнах да се изчервявам. Ариана, стегни се!
-Ами...да.-отговорих несигурно.
-Да какво?-попита той и аз извъртях очи.
-Да, изпитвам нещо към теб.-отговорих му и той се усмихна още повече.
-Стопли ми душата.-каза той и аз се засмях.
-Ами ти?-попитах го.
-Аз какво?-попита той и повдигна едната си вежда.
-Какво изпитваш към мен?
-Не е ли очевидно? Влюбен съм в теб. С всяка изминала секунда се влюбвам повече и повече. Не знам какво ми правиш, сладка, но ме подлудяваш. Само мисълта за теб ме кара да настръхна.-отговори Зейн и аз останах без думи. Сервитьорът ни донесе шейковете и ние му благодарихме.
-Зейн, а-аз не знам какво да кажа. Това е толкова мило и сладко. Аз също съм влюбена в теб.-казах и той се усмихна отново.
-Това ми беше достатъчно.-каза той и се изправи. Надвеси се над масата и се приближи към мен. Докато осъзная какво става, той ме целуна. Целуна ме! Усетих меките му устни върху моите. Беше толкова хубаво. Отделихме се и аз се усмихнах.
-И сега какви сме?-попитах.
-Ти кажи.-повдигна вежди.
-Мисля, че е ясно.-отговорих и поставих ръката си върху неговата. Той я хвана и я целуна нежно.