Texting with¿

30

Гледна точка на Ариана

Със Зейн тръгнахме към летището в 5:30. Бяхме в таксито и се държахме за ръце, като главата ми си почиваше на гърдите му. Можех да чуя сърцето му как бие. Действаше ми толкова успокояващо.

Шофьорът на таксито спря и ние му платихме. Взехме куфарите си и влязохме в летището. Минахме всички проверки и зачакахме да ни извикат за полета.

-Вълнуваш ли се, че ще се запознаеш с майка ми?-попита той и се усмихна.

-Да, ще си допаднем!-отговорих му и той постави целувка на устните ми.

-А ти кога ще ме запознаеш с вашите?

-Когато реша.-повдигнах рамене и той се засмя.

Стана време да се качваме на самолета и се придвижихме към бусовете. Качихме се на тях и след малко ни оставиха до самолета. Качихме се на самолета и седнахме на местата си. Аз бях до прозореца, а Зейн до мен.

-Дано не седне някоя баба или дядо до мен.-каза той и аз се засмях.

-О да, защото ти обичаш да се зарибяваш с бабки.-отвърнах и той се намръщи.

-Не е вярно!-отрече и аз отново се засмях.

-Щом казваш! Но ако ме зарежеш заради някоя баба, ще те изхвърля от самолета.-предупредих го и в този момент някакъв дядо зае мястото до него.

-Не е бабка, така че няма за какво да се притесняваш!-усмихна ми се и аз повдигнах вежди.

-Не ти пречи да ме зарежеш и заради дядо!-отвърнах и той направи странна физиономия.

-Ариана, какво по... Имаш късмета, че съм свикнал на простотиите ти.-каза той и аз се усмихнах.

-И аз те обичам.-сгуших се в него и той постави целувка на челото ми.

-Трябва да те запиша как го казваш и ще си го сложа като рингтон.-каза той и аз се засмях. Стюардесата започна да говори по микрофона и каза да си сложим коланите. Отделих се от Зейн и направих това, което каза. Не я слушах много какво говори и не след дълго самолетът излетя. Клепачите ми натежаваха и се облегнах на Зейн. Усетих го да увива ръка около мен и след малко заспах в прегръдките му.