𝐏𝐢𝐞𝐜𝐞𝐬 𝐨𝐟 𝐎𝐮𝐫 𝐋𝐢𝐟𝐞 | 𝐙𝐚𝐜𝐡 𝐇𝐞𝐫𝐫𝐨𝐧

Защо аз...

𝔓𝔦𝔢𝔠𝔢𝔰 𝔒𝔣 𝔒𝔲𝔯 𝔏𝔦𝔣𝔢 | ℭ𝔥𝔞𝔭𝔱𝔢𝔯 1🥀💕

Песени, които ви препоръчвам докато четете:

Billie Eilish & Khalid - Lovely

Tate McRae - One Day

Billie Eilish - No time to die

Вървях по улицата без посока или цел, навън беше дъждовно. Нямах чадър или дъждобран, бях облечена с черни накъсани дънки, които вече бяха мокри и залепнали по краката ми, бели кецове на Converse, с които ми бяха подгизнали краката и една тениска, която беше черна и с бял надпис на нея "Dream come true". Колко клиширано е това изречение, като бях дете вярвах в тези три думи, но с времето и всичко, което ми се струпа на главата, това изречение нямаше никакъв смисъл, думите не си тежаха както преди, надеждата, че мечтите ми ще се сбъднат отдавна беше разбита на парчета. Лос Анджелис е единственото място, на което мога да бъда. Тук се чувствах толкова на място, преди мислех същото и за Далас, но след онзи ужасен инцидент не можех да остана и секунда повече там. Обадих се веднага на баба и дядо, които с отворени обятия ме приеха да живея с тях за постоянно. Дойдоха чак до Далас, за да ми помогнат с багажа, който се състоеше само от дрехи. Всички спомени, албуми пълни със снимки ги оставих в стария ми дом. Не исках нищо, което да ми напомня за това, което се случи преди година и половина, чувствам се толкова изгубена и наранена. Нямах никакви планове за бъдещето си или по-скоро ги изритвах от ума си и ги заключвах в някоя кутийка, която няма да отворя никога или така си мислех. 

Последна година в гимназията съм и ми остават 6 месеца до завършването и бала. Всички бяха луднали по него, притесняваха се дали роклите им ще бъдат готови преди голямото тържество, а аз единство мислех за уроците и дали няма да се проваля на финала. Все пак това беше в мой стил. Мади постоянно ме тормозеше с този бал и не спираше да ми натяква "как трябвало да си намеря кавалер и разбира се на първо място рокля". Беше ми омръзнало постоянно да и повтарям, че няма да ходя на прословутото тържество, а ще се появя на дипломирането и след това заминавам да пътувам и да се скитам из света и затова когато споменеше тази тема за 10 път този ден и кимах в знак, че ще го направя и ме оставяше поне за кратко.

Живота ми беше пълна бъркотия, в която се мъчех да възцаря ред , но за жалост не ми се получаваше. Омръзнало ми е, няколко пъти съм се замисляла, защо да не се хвърля от онази скала при, която всеки ден ходя и наблюдавам безкрайното море. Вълните, които се разбиваха в тях, шума ме успокояваше и сякаш се реех във въздуха като някоя безгрижна птица. Но, след това в съзнанието ми изникват баба и дядо и колко ще ги нараня с тази моя глупава постъпка. Оттърсих се от мислите си и се върнах в реалността, която поне за мен беше толкова сурова и тежка.