И ти на мен бонбон...

123 9 6
                                    

𝔓𝔦𝔢𝔠𝔢𝔰 𝔒𝔣 𝔒𝔲𝔯 𝔏𝔦𝔣𝔢 | ℭ𝔥𝔞𝔭𝔱𝔢𝔯 8🥀💕


"Във всеки мрачен тунел има светлина."

"Огледайте се за позитивното в този момент. Дори да трябва да търсите дълго, то съществува."

"Когато се усмихваш на живота, в крайна сметка заживяваш живот, който си струва усмивката."

Петъчните слънчеви лъчи леко галят кожата ми и усмивка изгрява на лицето ми. Знаех, че все още е рано и обръщам глава на другата страна. Бък се качва на леглото, бавно се придвижва към мен и мушва глава под ръката ми. Гушкам го все едно е плюшена играчка и знам, че е повече от доволен. Минаха няколко дни от новото ми запознанство и някак си със Зак с всеки изминал ден се сближаваме малко по-малко. Може би е заради това, че му помагам да навакса с уроците по математика и да изкара хубави оценки. Не съм му казвала нищо за себе си или за миналото ми, разговаряхме за бандата и за училище. Не искам да бързам, не искам да ставаме по-близки от това, което сме, защото хората, които обичам малко по малко си отиват от мен. Изоставят ме разбита на милиони парченца, чудейки се после как да се поправя. Кошмарите и демоните не спират да ме преследват те са моята сянка, с която свикнах да живея.

Изправям се от леглото и поглеждам часа 6:40 е и преценявам, че имам време да си взема един кратък душ. Босите ми крака се отправят директно към банята, щом съм там хвърлям пижамата в коша за пране и директно влизам в душ кабината. Студената струя вода се разбива в тялото ми и съм повече от доволна. Слагам шампоан с мирис на ягоди и шоколад върху косата ми и го втривам добре. През това време разтривам тялото си с любимия ми душ гел с аромат на мляко и ванилия.

Вече готова със сутрешния душ се пресягам за кърпата закачена на вратата на кабината и обвивам тялото си с нея. След като излизам ароматите премесени от шампоана и душ гела ме лъхват и цялата баня е изпълнена с мириса им. Запътвам се към мивката и първо измивам лицето си, а след това и зъбите. Не се бавя много и веднага щом се озовах в стаята се отправям към гардероба.

Навън както винаги е топло и затова не мисля много какво ще облека и грабвам едни светло сини, накъсани дънки и черен топ. От шкафа изваждам черно дантелено бельо и го обличам. Вземам сешоара от съседния шкаф и започвам да суша мократа си коса, която е оставила капчици вода по пода. Бък през цялото време кражи около мен и върти опашка, разбирам че е гладен и затова спирам сешоара. Грабвам раницата си оставена до бюрото ми, изключвам телефона си от зарядното и двамата заедно излизаме от стаята.

𝐏𝐢𝐞𝐜𝐞𝐬 𝐨𝐟 𝐎𝐮𝐫 𝐋𝐢𝐟𝐞 | 𝐙𝐚𝐜𝐡 𝐇𝐞𝐫𝐫𝐨𝐧Where stories live. Discover now