𝔓𝔦𝔢𝔠𝔢𝔰 𝔒𝔣 𝔒𝔲𝔯 𝔏𝔦𝔣𝔢 | ℭ𝔥𝔞𝔭𝔱𝔢𝔯 7🥀💕
Песни, които ви препоръчвам за главата:
1. Rival, Veronica Bravo, Max Hurell - Demons (Acoustic version)
2. Billie Eilish - Six Feet Under
"Думите му отново я разплакаха. Знаеше, че ще стане така, но знаеше също, че има сълзи, които просто трябва да се изплачат независимо от часа. Защото иначе те задушават от вътре."
~Стивън Кинг~
"При всяка загуба, печелим по нещо. Проблемът е, че рядко виждаме печалбата зад стената на загубата, издигната от нас самите."
~Джейн Остин~
"Мъката се състои от две части, първата е загубата, а втората, връщането към живота."
~Ан Ройф~- Деца готови ли сте?- провиква се мама от първия етаж на къщата. Оглеждам за последен път, за да не забравя нещо, което ще ми е нужно за пътуването. Взимам паспорта си оставен на тоалетката ми и се запътвам към стълбите. Бък го бяхме остави ли при нашата съседка, която го гледа когато пътуваме цялото семейство.
- Ето го и моето слънце, радваш ли се, че днес отпътуваме за Франция?- чувам гласа на брат ми точно зад мен на стълбите. Обръщам се и му се усмихвам широко.
- Нямам никакво търпение да посетя Айфеловата кула и Лувъра. Обещал си ми, че ще дойдеш с мен да се разходим по булевард Шанз-Елизе. Трябва на всяка цена да открия магазин за бои и платна, също трябва да се отбием в някоя книжарница.- говоря бързо и продължавам да слизам по стълбите докато след секунди не се озоваваме точно в коридора в близост до входната врата.
- Лол това са много неща, които трябва да свършим. Не може ли просто да се разхождаме накъдето ни отведат краката?!- засмива се той, а мама и татко изкачат от хола.
- Не Леон не може, обещал си ми.- проговарям и в този момент мама и татко се намесват.
- Нека се разберем нещо преди да тръгнем. Искаме първо да ни се обаждате когато ще излизате. Второ да внимавате много по улиците. Трето никакви разделяния. Ясно?- и това бе края на лекцията на мама. Всеки път е една и съща. Ние не сме деца забога.
JE LEEST
𝐏𝐢𝐞𝐜𝐞𝐬 𝐨𝐟 𝐎𝐮𝐫 𝐋𝐢𝐟𝐞 | 𝐙𝐚𝐜𝐡 𝐇𝐞𝐫𝐫𝐨𝐧
Romantiek- Какво искаш от мен?- питам и го поглеждам в очите. - Теб. Нищо друго.- отговаря и хваща лицето ми в шепите си. - Мен? Но защо само това?- объркана търся отговор в очите му. - Защото ти си всичко.- усмихва се и слива устните ни в нежна целувка.