𝔓𝔦𝔢𝔠𝔢𝔰 𝔒𝔣 𝔒𝔲𝔯 𝔏𝔦𝔣𝔢 | ℭ𝔥𝔞𝔭𝔱𝔢𝔯 5🥀💕
Понякога се заблуждаваме, че всичко ще бъде такова, каквото е сега, но там е уловката. Всичко се променя когато най-малко очаквате, преобръща се на 360 градуса, с краката нагоре и когато го погледнете виждате един възцарил се вече хаус, от който излизането е невъзможно.
Бях се отнесла отново в моята красива и далечна "реалност". Капките дъжд, които леко почукват по прозореца в стаята по физика ме връщат в час, където всички гледат заинтересовани към дъската. Госпожа Милър обяснява нещо за земното притегляне, но звънеца решава да прекъсне така дългата и лекция.
- Пожелавам ви приятен следобед и ще се видим утре отново.- извиква тя, но никой не и отвръща с "И на вас". Всички ученици бързат да се прибират и да излязат на някой бар, за да се позабавляват.
Събирайки учебниците си мисля, че днес е деня, в който отново да подкарам скейтборда си и да изведа Бък на малка разходка. Ще отида до близкия скейтпарк и ще си припомня някой друг трик. Не бях го карала от месец и ми липсва лекия бриз да се удря в лицето ми. Нямах проблеми да пусна Бък сам докато аз се упражнявах, защото той винаги бива обгрижван и заобиколен от по-малки деца каращи ролери на площадката и обичаха да си играят с него. А, той обожаваше да го чешат и галят, определено си падаше малко мързеливец :).
Излизам от стаята бързешком и се сещам, че нещо ми липсва. Да скицника ми, който трябва да отида и да си взема от нахалното момче. Знам, че ще ме чака до брезите в двора на училището, затова бързам колкото мога. Блъскам тяло си с няколко ученици, които са застанали на пътя ми, смотолявам едно "Извинявай" и продължавам да вървя през тълпата. Докато не стигам изхода на сграда, минавам през плъзгащите се врати и се спирам на стълбите.
Оглеждам от малко по-високо територията. Очите ми сканират само двете дървета, но не и Зак. "Явно още не е излязъл"- мисля си. Слизам по стълбите без да бързам и се запътвам към мястото, където трябва да го чакам. Времето в ЛА е прекрасно, слънцето леко гали кожата ми, а вятъра развява червенокосите ми коси навсякъде. Забелязвам оставен плик точно до първата бреза. Предполагам някой си го е изпуснал.
BẠN ĐANG ĐỌC
𝐏𝐢𝐞𝐜𝐞𝐬 𝐨𝐟 𝐎𝐮𝐫 𝐋𝐢𝐟𝐞 | 𝐙𝐚𝐜𝐡 𝐇𝐞𝐫𝐫𝐨𝐧
Lãng mạn- Какво искаш от мен?- питам и го поглеждам в очите. - Теб. Нищо друго.- отговаря и хваща лицето ми в шепите си. - Мен? Но защо само това?- объркана търся отговор в очите му. - Защото ти си всичко.- усмихва се и слива устните ни в нежна целувка.
