След филма той предложи да ме изпрати до нас. Съгласих се и тръгнахме, тогава... той ми каза,че иска да ми каже нещо,но незнае как. Аз му казах,че може да ми сподели всичко и да не се принеснява.Тогава той ми каза,че ме харесва и ме пита дали и аз изпитвам същото към него.Аз му отвърнах,че изпитвам същото към него,но вече няма смисъл,защото вече няма да се виждаме и ще сме в различни университети.Предложих му да останем само приятели.той не ми отговори нищо,но забелязах,че се натъжи от думите ми.Стигнахме до вкъщи,без да си говорим,аз се прибрах,качих се в стаята ми и звъннах на Лаура.
Разговор
Аз-Ало
Лаура-Ало
Аз-Здравей удобно ли е да се видим,искам да ти кажа нещо,което не е за разговор по телефона.
Лаура-Добре,ако искаш към 14 и 30 в парка до вас.
Аз-Добре,става,до скоро.
Лаура-До скоро.
Край на разговора
Часът беше 13 и 30,затова реших да се приготвям,обикновено ми трябва доста време да избера дрехите си.Станах съблякох се и отидох в банята,за да си взема вана.След като приключих се загърнах с хавлия и след доста време избрах дрехите,които ще облеча.Ето и дрехите,които си избрах.
Облякох се,изсуших си косата.Беше станало 1и50.Сложих в чантата си телефона,портмонето и други необходими неща,обух се и излезнах.Поразходих се малко из града.Спомних си,че сутринта родителите ми преди да тръгнат за работа ми казаха да напазарувам,затова отидох до близкия магазин напазарувах,отидох в парка до нас и седнах на една пейка да изчакам Лаура,след малко дойде и тя.Поздравихме се и й разказах,за моя съученик и това,което ми каза и аз какво му отговорих.Тя направо не можеше да повярва,че той ми е признал и че аз съм му отговорила така.Поговорихме си още малко и се прибрах в къщи.Помислих за това,което тя ми каза,а то беше,че според нея съм постъпила много глупаво като съм му отказала.Не знам,не мога да мисля сега.Погледнах колко е часа.Беше 19 и 30.станах и си сготвих нещо с продуктите,които бях купила по рано.Ето какво ядох.
После отидох в стаята си,взех си телефона и си прегледах съобщенията.После съм заспала.
YOU ARE READING
Моят живот
Non-FictionЛаура и Тереза са привидно нормални 19 годишни момичета, които искат да следват медицина,но дали ще останат нормални или животът им ще се преобърне с краката надолу и всичко ще се обърка и промени