Моят живот

Ние сме сестри

От името на Тереза
На сутринта се събудих много рано беше към 6 часа , не можах да спя много добре през нощта и си задавах един и същи въпрос защо истинските ми родители са ме изоставили . Станах оправих се и взех телефона си за да прегледам социалните мрежи , после проверих за обяви за работа и за мое щастие намерих работа  като касиерка в един супермаркет близо до нас . Подготвих необходимите  документите и подадох сивито си . После слезнах в  кухнята за да видя какви продукти има и да приготвя закуска . В хладилника нямаше много неща и за това отидох в близкия магазин за да напазарувам . След това се прибрах отново в дома на Лаура и приготвих закуска с нещата които бях купила . Точно приключвах с правенето на закуската  когато Лаура влезна в кухнята . Тя каза че не е имало нужда да правя закуска и че когато е станела е щяла да направи нещо , а аз ѝ отговорих че това е най-малкото което мога да направя за нея и семейството ѝ при условие че те са ме прибрали в къщата си . Казах ѝ че съм търсила работа и съм успяла да си намеря и че съм си подала сиви и че чакам да ми върнат отговор и че  ако ме наемат веднага щом получа първата си заплата ще си намеря жилище и ще се изнеса , за да не ги притеснявам . Тя ми каза че е нямало нужда  да си търся работа и жилище и да се изнасям и  че мога да остана тук колкото време искам и колкото време се наложи .  След това се замислих за нещо и пак в главата ми нахлуха въпросите за мойте истински родители , кои са те , защо са ме изоставили , дали ме търсят , дали знаят за съществуването ми и куп други въпроси преминаха през главата и мислите ми . Лаура забеляза че изведнъж нещо стана с мен и ме попита какво за какво мисля , а аз ѝ отговорих че мисля за биологичните ми родители . Тя ми и отговори че ще ми помогне да ги намеря и ме попита какво знаем до тук . Аз ѝ благодарих и ѝ казах че това което единствено знаем за тях е че са ме оставили в дома за изоставени деца в западен парк че са ме кръстили Глория и че са ми оставили един медальон с инициали B и G . Качих се в стаята ми , взех го , слезнах и ѝ го показах . Тя го взе и го огледа . Каза ми че и прилича на нещо което е виждала някъде и преди , но не си спомня къде . Каза ми че в телефона си има програма с която можем да разберем на кого  е принадлежал медальона . Отиде до стаята си взе телефона си , после се върна ,  снима колието и го пусна в програмата , за съжаление не успя да открие почти никаква информация .  Откри някакво име ,което и на двете ни  не  говореше нищо . Тя веднага го провери в интернет само че  понеже името е доста популярно и доста често срещано , ѝ излезнаха доста хора с едно и също име . Аз се отчаях и загубих всякаква надежда , казах ѝ че е безсмислено и да не се опитва повече да търси , а тя ме окуражи и каза че ще продължи да търси докато не ги открие и ми каза да не се предавам и ме увери че ще ги открием . Сетихме се да проверих в сайта на дома в който съм била оставена , не би трябвало да има много хора които са изоставили децата си преди 20 години , а децата са се казвали Глория и да са носили медальон и имената  на хората които са я оставили да  започвали с буквите B  и G .  Лаура провери и се оказа че има две  семейства които са изоставили децата в един и същи ден , по едно и също време и и двете деца са били на една и съща възраст .  Когато анализирахме всички данни които знаем изключихме едното семейство и така остана само едно семейство с две деца оставени по едно и също време , с един и същи ден и децата са били на една и съща възраст , разбрахме че може би , най - вероятно те са моите биологични родители и ако е така се оказва че аз сестра или брат близнак или близначка . В този момент родителите на Лаура влязоха в кухнята , видяха  на какво има на телефона на Лаура и останаха като вцепенени . И двете много се изненадахме от реакцията им . Родителите ѝ се приближиха към нас , помолиха ме ако съм се нахранила да излезна за да могат да проведат разговор насаме с приятелката ми , но тя не искаше да излизам и  ме спря . Каза че каквото имат да казват могат да го кажат и пред мен , но те настояха аз да излезна и аз го направих . Качих се горе в стаята ми и легнах на леглото ми и зачаках да приключват разговора си и Лаура да дойде и да  ми каже какво са ѝ казали .
От името на Лаура
Родителите ми изглеждат много притеснени явно е от това което трябва да ми кажат . Щом изглеждат така притеснени сигурно ще е нещо важно , нямам търпение да ги чуя  какво искат да ми кажат . Имам усещането че това което ще ми съобщят сега ще е нещо лошо и че ще промени живота ми завинаги .
Разговор
Родителите - Лаура скъпа искаме да знаеш че това което ще ти разкрием сега е нещо което го крием от теб много дълго време и също така искаме да ти кажем че това което ще ти съобщим сега няма да променят нищо в отношенията ни и ние пак ще те обичаме и ще те подкрепяме както и до сега е било .
Лаура - Моля ви кажете какво става , плашите ме
Родителите- Спокойно съкровище няма от какво да се плашиш , знаем че трябваше да ти го кажем отдавна но , все не успявахме и не беше удобния момент , преди малко когато ви видяхме с Тереза да търсите информация в този сайт и като чухме какво си говорихте докато идвахме насам ни накара да мислим че сега е точния момент и трябва да ти го кажем сега .
Лаура- Добре де кажете го вече , изплю те  камъчето и не увъртайте
Родителите- Ами права си , стига толкова сме увъртали. Истината е че  си осиновена и че двете с Тереза стр сестри , а това семейство до което бяхте стигнали логически е вашето истинско семейство
Лаура- моля , какво казахте , как така аз съм осиновена и ние с Тереза сме сестри .
Направо не можах да повярвам какво се случи току-що , качих се в стаята на Тереза и ѝ разказах всичко което ми казаха осиновителите ми .