От името на Тереза
Събудих се,оправих се и отидох да видя дали Лаура се е събудила. Влезнах и Лаура тъкмо се беше оправила и излизаше. Слезнахме заедно на закуска. Майка ѝ беше направила палачинки.Нахранихме се и излезнахме навън.
Лаура:Как си след вчера
Аз:Ами горе-долу,все още не мога да повярвам че съм осиновена.
Лаура: Спокойно,аз ще бъда до теб и ще те подкрепям
Аз: Благодаря ти,ти си истинска приятелка,а аз само как се натресох у вас, неудобно ми е,но нямаше къде другаде да отида.
Лаура:Глупости,въобще не се притеснявай за това,винаги си добре дошла у нас.
Аз: Благодаря ти, искам да те помоля и още нещо
Лаура:Каквото поискаш,винаги ще ти помогна
Аз: Искам да те помоля да ми помогнеш да да намеря истинските ми родители
Лаура:Разбира се че ще ти помогна
Аз: Благодаря ти, ти ми помагаш изключително много
Лаура: Първо ти предлагам да отидеш и да поговориш с родителите ти и да ги помолиш да ти кажат това което знаят
Аз:Абсурт те толкова време са го крили от мени сега искаш да отида и да ги питам
Лаура: Знам че си в шок от случилото се и знам че те нараниха ужасно много с това че не ти казаха по-рано,но трябва да отидеш и да поговориш с тях,за да започнем отнякъде и да имаме някаква следа към биологичните ти родители.
Аз:Да,права си, трябва да го направя,но искам да дойдеш с мен, моля те
Лаура: Добре, няма проблем ще дойде с теб.
Аз: Благодаря ти.
След 20 минути ние пристигнахме пред апартамента на родителите ми,за да ги питаме за истинските ми родители.
Аз: Здравейте мамо,татко
Лаура: Здравейте
Осиновителите: Здравейте момичета,влезте.
Аз:Мамо,татко искам да ми кажете всичко което знаете за моите биологични родители,моля ви
Осиновителите: Добре, миличка,но ние не знаем много за това, защото не ни беше позволено да знаем много неща,тъй като има тайна на осиновяването. Единственото което знаем е че те взехме от дома осиновяване в западен парк и името ти беше Глория,не знаем нищо повече. Искаме да ти дадем нещо което най-вероятно е от биологичните ти родители. Те ми дадоха едно колие под формата на сърце с инициали B и G.
Тереза: Благодаря ви мамо и татко,а имали още нещо което знаете.
Осиновителите:Това е всичко което знаем миличка.
Тереза: Добре, благодаря ви за информацията, която ми дадохте,чао.
Осиновителите: Тереза къде отиваш остани тук с нас.
Тереза: Отивам у Лаура,чао
След като си тръгнахме с Лаура се прибрахме у тях.
Седнахме да обядваме
За обяд имаше пържени тиквички изядохме ги и отидохме да си починем. Към 15 часа с Лаура отидохме до дома,за да се опитаме да разберем някаква информация за родителите ми,но за съжаление не успяхме да я получим,защото има тайна на осиновяването и служителите не са уполномощени и нямат право да дават такава информация ,аз се отчаях,направо незнаен какво да правя.Лаура се опитваше да ме окуражи да продължа да търся информация. В момента искам да остана сама и затова я отпратих. След това се поразходих няколко часа и се прибрах у тях. Вечерях,след което се качих в стаята,прегледах си социалните мрежи,прегледах и обяви за работа,защото ми е неудобно да остана у нея и трябва да си намеря работа час по скоро,за да се изнесат след което заспах.
KAMU SEDANG MEMBACA
Моят живот
NonfiksiЛаура и Тереза са привидно нормални 19 годишни момичета, които искат да следват медицина,но дали ще останат нормални или животът им ще се преобърне с краката надолу и всичко ще се обърка и промени