Гледната точка на Тереза
Направо не мога да повярвам , на това което ми каза Лаура , как така сме сестри , веднага след като ми каза , аз отидох в дома на осиновителите ми
Разговор :
Аз : Мамо , татко , здравейте
Осиновителите : А , Тереза , каква приятна изненада , влез , заповядай
Аз : Ще ви питам направо директно , без да овъртам , вярно ли е че с Лаура сме сестри
Осиновителите : Ами , да , така е вие сте сестри, но ти как разбра , кой ти каза .
Аз : Има ли значение кой ми е казал , важното е че вие сте знаели и не сте ми казали , излъгали сте ме , предния път ви попитах , дали знаете още нещо , а вие отрекохте да имате друга информация , как можахте да ме излъжете , тръгвам си , не мога да стоя повече тук , довиждане .
Осиновителите : Тереза , моля те изчакай , не си тръгвай , остани тук с нас
Аз : Не , няма да остана , не мога , Как очаквате да остана след всичко това , което ми причинихте , довиждане
Край на разговора
След това излезнах и се прибрах в дома на Лаура . Качих се горе и отидох в нейната стая , за да си поговорим
Разговор :
Аз : Хей Лаура , здравей , може ли да вляза
Лаура : Не , Тереза , не може да влезеш , моля те махни се , искам да съм сама .
Аз : Лаура , какво става , всичко наред ли е , добре ли си , моля те пусни ме да вляза , искам да поговорим за нас , за това че сме сестри., за всичко , което се случва с нас и с нашия живот .
Лаура : Ох , добре , хайде влез като толкова искаш
Край на разговора.
Когато влезнах в стаята ѝ видях че стаята не е оправена , а Лаура лежи на леглото и очите ѝ бяха подпухнали от плач , а спиралата ѝ се беше разтекла. Аз седнах до нея на леглото и я прегърнах , за да се опитам да я успокоя. След това започнах да говоря с нея .
Начало на разговора:
Аз:Хей, как си , успяли да се успокоиш малко от шока,който преживя.
Лаура:Още съм в шок от това което разбрах,но съм по-добре, ами ти , как си?
Аз: И аз съм като теб , междудругото отидох да говоря с родителите ми и те потвърдиха че сме сестри. Направо не мога да повярвам че са ни лъгали толкова много време,първо че сме осиновени, а сега и това. Имам идея, какво ще кажеш да се махнем оттук,не знам за теб , но за мен вече няма място в този град , какво ще кажеш да се преместим и да започнем всичко отначало.
Лаура: Съгласна съм с теб и за мен също вече няма място тук, ще погледна в интернет да видя кой е най-ранния полет за Маями и ще купя два билета.
Аз:Добре,чудесно, благодаря ти . Знай че дори и сега нещата да са по-различни , по-сложни и по-объркани аз винаги ще бъда до теб и ще те подкрепям независимо от това каква е връзката помежду ни дали сме най-добри приятелки или сестри.
Лаура:Знам,че ти винаги ще бъдеш до мен и ще ме подкрепиш каквото и да реша , за което съм ти благодарна и за което те обичам и искам да знаеш че и аз ще бъда до теб и ще те подкрепям каквото и да решиш да правиш оттук нататък. Поговорих си още малко с Лаура и отидох да си приготвя багажа тъй като утре рано сутринта пътуваме за Маями. След като си приготвих багажа си прегледах социалните мрежи и заспах.
VOUS LISEZ
Моят живот
Non-FictionЛаура и Тереза са привидно нормални 19 годишни момичета, които искат да следват медицина,но дали ще останат нормални или животът им ще се преобърне с краката надолу и всичко ще се обърка и промени