Винаги ми се е щяло да започна да пиша ревюта, затова накрая реших да създам този "Книжен кът", където мога да споделя с вас моето мнение за книгите, които чета.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
"Добре дошли в прекрасното семейство Синклер. Никой тук не е престъпник. Никой тук не е пристрастен към нищо. Никой никога не се е провалял."
Не знам защо, но имам чувството, че не съм писала ревю от години (въпреки че е минала само седмица от последното). Все едно съм забравила как се прави.
Та, както и да е. Нека да продължим към онова, за което сме дошли тук, а именно да си излея душата за "Ние, лъжците" от Е. Локхарт.
Каня се да прочета тази книга още от далееечната 2015 година. Не ме питайте защо толкова дълго отлагам прочитането ѝ - и аз не знам (просто трябва да се придържам към запазената си марка, да чета книги, които са били популярни преди години, но не и сега). Важното е, че най-накрая стигнах до нея.
Преди да я подхвана вчера се разрових из Goodreads и се уплаших от не чак толкова положителните ревюта за тази книга. Като прочетох едно, чийто съставител гръмко подчертава, колко мрази книгата, направо потреперих. Е, все пак реших да ѝ дам шанс - щях да я зарежа, ако наистина бе толкова лоша, колкото онова ревю я изкара.
