Книжен кът | ревюта

2 • "Десет малки негърчета" - А.К.

„Десет малки негърчета" е история за десет души, попаднали на безлюден остров след покана от неизвестен домакин. Тайнствен отмъстител започва да ги убива един по един, следвайки стиховете на известна детска песничка. Когато полицията пристига, открива само трупове. Убиецът трябва да е сред жертвите. Но кой е той?

"Десет малки негърчета" е най-известният роман на Агата Кристи. Продадени са над 100 милиона копия по света, което го прави най-продавания криминален роман.

От доста време ми се щеше да го прочета и ето - най-накрая стигнах до него. Книжката е съвсем кратка - около 200 страници и се чете за няколко часа. Когато я започнах въобще не знаех с какво се захващам. Сюжета ме държеше в напрежение буквално до последната страница. До самият край не можех със сигурност да кажа "Ето този човек е убиецът, защото е направил еди-какво-си." Всеки един от героите можеше да бъде убиецът.

Накратко сюжетът - десет човека получават различни покани да отидат в имение на необитаемия Негърски остров. На пръв поглед те нямат нищо общо помежду си - единия от тях е съдия, друг военен, трети прислужник и т.н., но нещото което ги свързва е факта, че всички крият мрачна тайна. Всеки един от тях е виновен за смъртта на някой човек, но по някакъв начин се е измъкнал без присъда. Мистериозният У. Н. Оуън има за цел да раздаде неполученото правосъдие. Един по един гостите на острова започват да умират. Но всяка смърт следва стиховете на известна детска песничка. Всички са наясно, че един от тях е убиецът, но големият въпрос е "Кой?".

Ще се сдържа и няма да казвам никакви спойлери, защото това би убило желанието ви за четене. Ще спомена само няколко неща, които ми направиха впечатление без да издавам каквото и да е от основния сюжет.

Както вече казах, романът е изключително интригуващ и държи читателя под постоянно напрежение. Не можеш да го оставиш, колкото и да искаш, продължаваш да отмяташ страниците, желаейки да разбереш какво всъщност се случва.

Единственото нещо, което не ми направи особено добро впечатление, беше това, че героите продължаваха да се държат така сякаш нищо не се беше случило, въпреки че броят на труповете постоянно нарастваше.

Еди-кой-си умря. Хайде да пийнем по едно бренди и да си лягаме, пък утре сутринта ще обсъдим какво се е случило, но преди това нека да качим трупа в стаята му.

Ако бях на тяхно място щях да пукна от страх и нямаше да мога да мигна.

Но въпреки това моята оценка е:

"Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното - ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят.
Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата.
Едно издъхна на брега - такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само̀.
Обеси се и ето вече, че няма ни едно."