Последният разказ, с който участвах в Стъкленото състезание. Внимание, налице е еротично съдържание!
Първи курс в университета, в сесия съм, но най-важното от всичко е, че успявам да постигна най-съкровените си мечти и желание. И то какви мечти... Повечето момичета копнеят щом влязат в университет да си намерят идеалния мъж, който да ги обича и знаете как продължава тази блудкава любовна история. Но за мен сексът, независимо дали в него има любов, е изкуство. Той ме прави по-пълноценна и кара съществото ми да се извиси. Бях пропиляла пет години от живота си, за да изуча подробно как мога да оползотворя прекараното време, правейки „осмото изкуство", най-пълноценно. И ето ме тук двадесет и три годишна, мечтаейки за толкова много сексуални постижения, които се надявам доста от състудентите ми да изпълнят.
Вървейки към общежитието на Петър, съзнанието ми не напускаше една определена мисъл. Откакто на обяд ми се обади моят специален приятел и ми каза, че има изненада за мен, постоянно си мисля за това. Неговите подаръци винаги ме остават без думи. Той беше преглеждал дневника ми с всичките ми сексуални желания и знаеше някои от най-съкровените ми тайни. Какво ли ще е? Може вместо него да ме посрещна някоя дама - като сестра му Ния, например.... Тя е наистина горещо парче. Или пък може да ми даде да го погъделичкам отзад, кой знае, след последната борба за пениса му между мен и едно момиче мога да очаквам всичко.
Вече съм пред входната врата, поемам си въздух и натискам звънеца. Звънът се разнася из малката стая.
-Идвам! – чувам го да се провиква.
След секунди вратата лека се открехва и успявам да видя Мартин, стоящ пред мен в целия си ръст. Мартин? Петър не трябваше ли вече да го е изритал от апартамента да ходи по баровете и да сваля момичета? Освен ако палавникът не е решил да не сме сами тази вечер.
-Хей, така ли ще стоиш? Да не те е срам от мен? – засмива се и белите му зъби, захранвани с обилни количества флуор и калций, се показват на бял свят.
-Не, просто не очаквах да си тук. Не трябва ли да обладаваш поредната мадамата, чиито стонове, които тя издава, докато танцува на твоя пилон, се чуват из половин София – питам с голяма доза любопитство.
Нямам проблем да водя, такива разговори с Мартин, все пак той знае какво правим с Петьо, докато него го няма.
