Най-великият супергерой

76 8 191
                                    


Внимание! Целта на този разказ е забавление, а не накърняване на политическите ви възгледи! Затова не приемайте навътре казаното в разказа! Приятно четене!

                Станимир стои в апартамента си в центъра на София и от време на време хвърля бегъл поглед към тълпите струпани около Народното събрание.

„За какво им е всичко това? Никаква полза... Правителства се сменят, годините се нижат, но ние винаги сме в една и съща позиция. Нито един политик не е по-различен от останалите... Всички са еднакви, вълци в овчи кожи. Дават празни обещания, които не спазват?"- из мозъка му се щъкат разни подобни мисли. Дали наистина неговият възглед е правилният или той просто греши?

Той продължава да работи върху учебниците си по химия. Ако тази година успее да изкара високи оценки на изпитите, ще може да запише медицина и да помага на хората, като опазва тяхното здраве.

Тогава нещо хваща окото му. Луна? Посред бял ден? И както забелязва долу хората на паважа не реагират по никакъв начин сякаш не я виждат.

Какво ли е това странно явление? Това не е просто обикновения спътник на Земята, който сме свикнали да виждаме почти всяка вечер на небето, отразяващ светлината на Слънцето.

И не само това... Тя е обгърната от няколко облака, които сякаш целят да засенчат нейната светлина... Нейна светлина ? Да не би това да е такава Луна, която може да осветлява без помощта на Слънцето?

10 секунди и явлението е просто изчезнало. Станимир разтърква очите си и не може си повярва. Да не би да откачаше? Решава да се върне към ученето.

Но след като се обръща гледката го оставя без думи. На фотьойла, на който беше седял до преди малко има жена. Тя му е много позната, но не може да се сети откъде. Нейните руси коси са заслепяващи и още повече го карат да остане без думи. А като отваря устата си, сякаш от нея покапват платина и злато:

-Хей, здравей! – жената му помахва.

-Здравейте ... - момчето остава в недоумение и веднага и се нахвърля с въпроси. – Коя си ти ? И по – важното – как успя да влезнеш тук?

Жената става и се изправя в целия си ръст, като приглажда уникалната си по орнаментика носия:

РазказиTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon