Беше понеделник,точно в 6:30 алармата на телефона ми се обади за пореден път.
Ох забравих да се представа.
Казвам се Алиса на 17,живея в NY от малка,но на скоро се преместих в ново училище.Баща ми е богат,а майка ми почина преди 1 година в обир на банка.
Обух си къси,черни панталонки,бял потник и любимите си черни супри.Сложих си малко спирала и лек нюанс на розово върху усните.Не закусих защото вече закъснявах, а направо се качих в бялото си ауди и потеглих към училище.
След 20 мин.
ИДИОТ,ТОЛКОВА ЛИ НЕМОЖЕШ ДА КАРАШ!!-виках растроена.
АЗ ЛИ СЪМ ВИНОВЕН,ЧЕ ТИ СИ ГОВОРИШ ПО ТЕЛЕФОНА?ЗНАЕШ ЛИ ,ЧЕ МОГА ДА ТЕ СЪДЯ ЗА ТОВА?-отговаряше ми едно високо със светла кестенява коса момче.
БОЖЕ АЗ ПРИТЕЖАВАМ ПОЛОВИНАТА СВЯТ!!!ЕДВА ЛИ ЩЕ УСПЕЕШ!!-крещях аз докато оглеждах колата си.
Охх мамка му-казах и изритах колата си във фара.
Добре ли си?-попита той
Ти как мислиш?Мама почина,баща ми е все зает,разделих се с гаджето си преди 30 мин,нямам приятели,преместих се в ново училище,закъснявам за първият си учебен ден,бебчето ми е на части-говорех докато седях на улицата до колата си.
Момчето седна до мен и плахо каза нещо от сорта-Аз съм Джъстин,а ти си?
YOU ARE READING
Аз и Той
Teen FictionЕдно момиче и Едно момче Дали те ще са ЗАВИНАГИ заедно или няма да се погледнат НИКОГА повече само заради една неволна ГРЕШКА? Давам ви един съвет: НИКОГА не правете глупавата грешка да казвате "ЗАВИНАГИ" защото незнаете,кога това завинаги ще остане...
