Вярно ти бе пронизан от смъртоносна стрела,
Но ти сам реши да отрежеш своите крила.
Вярно е, че обиди жестоки
Забиха се в теб, отвориха рани дълбоки.
Те се увиват около ръцете ти здраво.
Да мръднеш нямаш право.
Държат те като окови,
без възможност да излетиш от тези зими - сурови.
Нима искаш да живееш така...
ниско долу, във вечна тъга?
Имаш силата да избягаш,
не е нужно на живота си да посягаш!
Моля те, не се предавай
борбата до край изкарай
защото накрая като оцелееш
ще разбереш колко хубаво може да е да живееш!
Много често в ежедневието си ни се случва дали някои приятел, или някой, който просто съвсем искрено ни мрази да ни обиди и това доста да засегне самочувствието ни. Преди много ме касаеш мнението на другите и исках всички да ме харесват и дам. Обикновените bullshits right? Да, обаче това започна да ме притеснява все повече и повече, защото се стараех супер много да променя себе си, така че да се харесам и въпреки това си бях на същото място в йерархията, където си бях и преди. Това много ме отчая, защото влагах много усилия без резултат. Беше самотно да си никой. Така стигнах и до идеята със самоубийство (много, много, много, ама мноого тъпа идея) Чак по-късно осъзнах, че сама си създадох вярването, че съм никой и не пасвам никъде. Всичко, което съм си втълпила беше тотална глупост! Сама си бях виновна, че бях толкова заблудена, че да се променям, за да се харесам на абсолютно всички. Просто се научих да се приемам каквато съм си. Дааа, сори, ако не го казах като хората, ама изключително е топло. Съжалявам, но мозъка ми спира да функционира вече на над 29 градуса целзий. Хаха оправдания, знам, знам. Бай ❤️
ВЫ ЧИТАЕТЕ
An artist's work
ПоэзияДобре, знам, че по принцип качвам неща свързани с BTS, но имам едни тефтери със стихотворения, разкази, истории, които съм псиала от четвърти клас до днешно време и си казах, че най-накрая е време да ги види бял свят. Нямате идея колко ме е срам да...
