An artist's work

Не Е Решение На Проблема

Живот... понякога ти се иска просто да спре. Да можеше да натиснеш бутон пауза и да си починеш от.. от...от всичко и всички. Струва ни се толкова сложен и труден, няма спасение или край. Всичко е повтаряща се болка. Да, болка. Боли всяка сутрин когато си отворя очите, боли когато ми натякват, че не мога, не знам или не искам. Боли, когато ходя сама, боли всяка вечер преди да си легна, боли когато не искам да съм с никого, когато не чувствам никой близък, сякаш не съществувам. Чувствам се самотна. Студено е, студено и тъмно. Правя всеки ден първата си крачка, защото трябва, не защото искам. Защото това е каквото майка и татко, близки и познати биха искали. Защото ги обичам и не искам да ги боли, но... се уморих. Уморих се от преструването, че всичко е наред, уморих се да ми казат, че само преувеличавам и трябва да съм благодарна, уморих се от това постоянно сравнение и бързане и напрежение. За какво е всичко ли? Дори и аз не знам. Защо тичам? Защото бързам? Защо не правя това, което искам и ще ме направи ли щастлива? Защо се чувствам сякаш нямам нищо, когато имам всичко? За жалост нямам отговор на тези въпроси. Страх ме е. Уморих се да ме е страх. Уморих се от живеене то. Ако изобщо мога да го нарека живот. И знам, че това, което ще направя не решава проблема, но прекратява страданието. Писна ми да мисля за останалите, писна ми да нямам права над живота си. Писна ми някой да ми казва какво е най-добре за мен. Стига! Спрете! Искам, искам да седна за малко. Не ми трябват съветите ви. А някога исках да изтичам други пътища. Вярвах, че мога и бях щастлива, но вече не искам нищо. Писна ми от тази едно образна писта. Тичам ли тичам в кръг, а дори не виждам на къде, но не мога да спра. Не трябва да спирам. Защо ли? И това не знам. Ще взема решение, което ще ме избави от всичко. Наистина съжалявам всички, които обичам и знам, че ме обичате, но ако наистина е така ще ме пуснете. Оставете ме да си отида, по - добре да не чувствам вече нищо, отколкото... Не тъжете, вярям, че най-накрая ще открия покой и радост. Осъзнато прехвърлям цялата ми тежест върху вас, взимайки този избор - единственото, което ме спираше до сега. Този свят се оказа прекалено жесток. Ще питате какво толкова ми се е случило, сигурно някаква огромна беда ме е сполетяла, но знаете ли това е забавната част. Нищо чак толкова не се е случило. Имам прекрасни майка и баща, които се обичат, приятели, за които някой може само да си мечтае, роднини и познати, ходя в добро училище, имам храна на масата всеки ден - имам перфектен живот, на когото смея да твърдя, че много биха завидели. И въпреки това се чувствам празна. Само обвивка, пешка извършваща инструкции по цял ден, играеща една и съща игра всеки час, всеки миг, обречена на загуба още от самото начало. Ах, началото. Всичко беше още просто и лесно. Времето нямаше значение всичко беше лесно. Помня едни от най-хубавите си мигове на върховна радост точно тогава - в началото, но като чели тогава просто не знаех, бях заблудена достатъчно, че да вярвам, че мога да променя нещо, да бъда някой, но многократно ми бе показано, че това никога няма да се сбъдне.
Мислейки назад не мога да кажа, че мразя някого, че съжалявам за нещо, което съм направила, защото всичко това съм аз. Аз съм такава, каквато хората мислят, че съм и такава, каквато показвам, чрез действия си че съм. Мога да се примиря с това, приемам себе и всичките ми недостатъци, но това, с което не мога да се примиря е днешното ни общество, начина ни на живот, мислене, унищожаване, заблуждаване и мамене! Не мога да го понасям повче има нужда от промяна, имам нужда да знам, че имам бъдеще, за да имам и настояще. Има много други хора по целия свят, които мислят и се чувстват такава. Изтощени, без желание за живот, смачкани от обществото, без бъдеще. Има много повече, които са направили това, което аз ще направя. Затова е нужна промяна. Нужна е да се замислим, да се грижите един за друг и заедно да създадете един по-добър начин на живот. Живот, в който радостта е даденост, целите - постижими, свободата под всякаква форма - право. Тогава ще се върна. Аз и всички останали, които мислят като мен!
Днес умирам физически за двойта дума, но метално едва сега се прераждам.

Охх, ами това беше...как да го нарека... като предсмъртното ми писнм тази година преди да направя нещо изключително глупаво. Както може да се досетите и за радост, нещата не се развиха точно, както ги бях планирала, но дам. Качвам това, за да ви покажа, че не сте сами ако се чувствате така и много хора са били на ваше място в някой етап от живота си. Да, сега съжалявам изключително много за онова ми решение, затова бих ви дала най-приятелски съвет да не тръгвате по моите стъпки, защото може и да не извадите късмета, който аз имах. Не вредете на здравето си и се грижите за себе си. Така или иначе някога ще загубите живота си. Опитайте се да го изживеете до тогава и да не си губите времето! О, и запомнете, че самоубийство не означава прекратяване на болката, а увеличаване по сто, прехвърляйки я на близките си :-\
Затова колкото и да е трудно, опитайте се да изчакате още малко, да видите хубавата страна на нещата. Животът ще се промени, обещавам. Ще видите и сами, но няма как да стане ако не го изживеете ;-)

*трудните пътища често водят до хубави места*